До края на Земята стигнал уморен се вглеждам в падината, зинала пред мен. Там виждам подредени изминалите дни от мене изживени и пълни с младини. На пътя идва краят от всеки извървян, но хората не знаят, че това е само блян. След пътя почва друг, предопределен от тук – като диря, очертана с плуг, но продължаваща без звук.
Ангел мой
Бъди до мен, ти ангел мой,
когато сам съм и самотен.
Поне, моля те, до мен постой,
ти двойник си ми доживотен.
Дано любимец аз да стана твой,
което ще заслужа с труд охотен.
Желая да постигна аз покой,
животът ми е твърде смутен.
Чрез мен успех ще имаш свой,
съдбовно, зная, с теб съм вплетен.
Хайку
Капчици роса
блещукат като перли
върху розов цвят.
+++
Дебне лисица,
плячката се ослушва,
борба за живот.
+++
Пчелите жужат,
цветовете опрашват,
събират нектар.
+++
Орелът лети,
сянката му подплашва
заек в тревата.
+++
Изгрев над върха –
слънчевата корона
на планината.
+++
Чудна картина –
отразена в морето
изгрява луна.
+++
Птиците летят,
кончетата препускат,
рибите плуват.
Цена
Всяко нещо има си цена, цена висока или ниска, но най-високата цена е душата някой да ти иска. Изгарящи желания и страсти понякога докрая ни обхващат, тогава най-страшните са власти, които със душата се заплащат.
Живот в стих
Живота си дотук събран във тоя малък стих
разказвам лаконично със замислен шепот тих:
детство, младост, брак, деца и служба, старост до сега,
срещнал всичко: и приятелство, вражда, и радост, и тъга,
миналото си осмислям, бъдещето си очаквам,
от тежестите на съдбата си не се оплаквам.
Зная, че каквото ми се случва, смисъл скрит си има,
всеки своя дан си дава и дължимото си взима.
Каквото съм могъл, добросъвестно направих,
доброто съм запомнил, а лошото забравих.
Човек не знае на печалбите и загубите същността,
защото тук илюзия маскира на нещата стойността.
