Бичуват вълните скалата без жал – самичка в морето, почти до брега, закрила за нея отникъде няма – с характер и смелост на истински воин вкопана в земята посреща атаки на бури жестоки, свирепи стихии, стоварват се мълнии със огън и гръм и вятър разрязващ с градушка от лед, нападат я с удар след удар отвред, с неистова мощ я блъскат безспир. Скалата стои несломена до днес – калена във битки отломка гранит. Сълзите й денем слънцето трие, луната я нощем с милувки дарява. Съдбата й горка ме тъй умилява, но тъй е решила и тъй повелява.
Лицето на Съдбата
Високо на небето, там близо до зората, аз зърнах й лицето – лицето на Съдбата. Прилича на жената, сънувана в нощта, която в синевата ми даде вечността.
Когато
Когато във живота ни любов се разпорежда,
на другия в очите се щастие оглежда.
Когато красотата владее ни света,
спокойствие с доволство примесват си цвета.
Когато над всички цари свободата,
за полет висок се разтварят крилата.
Хармония когато дарява ни слуха,
наслада несравнима зарадва ни духа.
Когато добротата изпълва ни сърцата,
за действия велики готова е душата.
Да бъде тъй всичко дали е химера?
На тази идея е туй премиера.
Равносметка на чувствата
Всичките страдания в света
дали на всички радости са равни?
Има ли баланс в живота и смъртта?
Кой сбора ще направи на всички чувства изживeни?
А в отделните епохи, а за всички времена
равносметката единна каква ли би била?
За радостта – заслуга, за страданията – вина
от човешката природа е винаги дошла.
В книгата душата ми
Ти с книгата душата ми разлиствай,
със страниците болката почувствай,
аз в стиховете себе си разкривам,
в смисъл вечен с думите се сливам.
Там с всеки текст живот един изваян
сила ще ти дава, щом си ти отчаян.
