Поетична хармония

Кадифето меко на нощта
разтварят първите лъчи
и почва нежно да звучи
на пойни птици песента.
 
Със светлина изпълва се денят
за деятелност добра определен
и точно е с това обогатен,
което всички хора сътворят.
 
Уморена после идва вечерта
с приплъзваща се тъмна сянка
и отново с кадифената завивка
за сън покрива се нощта.

Цялото богатство на живота изживей,

радвай се, плачи, страдай и се смей.

Всичките ти чувства важни са еднакво,

само за душата нужни са стократно.

Всяка радост твоя е заслуга,

с болка всяка плащаш си за друга,

жив е този, който изживява,

мъртъв камък другият остава.

Шлейфът на залеза слънцето скрива,
с блясък последен денят си отива,
вятърът стихва, посреща нощта,
славей луната зове с песента.
 
Утрото бавно си пътя променя,
сянката черна променя се в сива,
вече привижда се розов отблясък,
птиците срещат зората със крясък.

Кои са героите на нашето време,

каква същността е на нашето племе?

На нашето време героя,

понесен от чалга пороя,

убиец на всяка култура –

кумирът е мускул в натура,

се радва на почит и слава

от масова сган празноглава.

Малцината други отбрани

във кръгове малки събрани

отчаяно дават отпор

във битка на дух със топор.

Стопяват се бавно в мъглата

отровени в чалга вонята

малцината свестни души –

простотията тях задуши.

На всички неправди да турим сатъра,

а истина всяка да сложим на трона,

над всичко нечестно да счупим чадъра,

доброто да властва с красива корона.