Поетична хармония

Истината мога да понасям

и от истината аз не бягам.

Истината истински обичам

и дълбоко й се преклонявам.

Затова не ми се и налага,

не искам и не мога да излъжа.

С истината лесно се живее,

ако си достоен за живота.

Истината е животът,

лъжата го подменя.

Който истината следва,

той е истински човек.

Който лъже и истината скрива,

той съдбата си и себе си убива.

Чист и кратък е на истината пътят,

замърсен и мрачен е този на лъжата.

Като бумеранг са истината и лъжата,

те все се връщат до главата и сърцето,

до душата и ръката, която ги изпрати.

В часовете тъмни на нощта

с вулкан от нежна топлота

въздишки плахи на плътта

запяват химн на любовта.

+++

От нищото създавам нещо за света,

за мен ще му напомня след като умра.

+++

След тежка разлъка сълзи със ридание

сърцето удавят на всяко създание,

планети от мъка, звезди от страдание

душата изпълват със всяко дихание.

+++

Апотеоз на всяко същество

и велико чудо на всемира

животът е духовно естество,

което се във Бог намира.

+++

Семената на духа

поникват във стиха,

разлистват се в сърцата

и разцъфват във душата,

а нектарът на цвета

прониква във света.

+++

Слънчев лъч душата освети ми,

твоят взор ли бе това?

С топло чувство ти откри ми

как силно свети любовта.

+++

Човекът и светът – без маска и декор,

отнасят се еднакво от вечни времена.

Във лукс и в нищета съществено и важно

остават плодовете, родени от това.

Отсечката житейска да измине

на всеки е дългът човешки,

не ще го жребият отмине

за мигове с ликуване и грешки.

Товарът трябва лично да се носи,

финалът всеки определя сам,

ще прави избор с множество въпроси

за всяка тежест до последен грам.

Денят със светлината

и нощта със тъмнината

следват своя ход небесен

в ред божествено донесен.

Те владеят времената,

дар на Бог от същината

за природата и за човека,

за да имат своята пътека.

Със слово да помогнеш на някого в беда

е истинска опора във тежки времена.

Със силата душевна – подадена ръка

събрата да изправиш е повикът сега.

Достойнството човешко навреме изразено,

съчувствие сърдечно във жеста отразено,

страданието тежко ще бъде утешено.