Поетична хармония

Света във себе си побрала

самата чувства се натясно,

в клетка малка на човешко тяло

душа простор желае страстно.

Сутрин зората събужда цветята,

с росата измиват си всички лицата,

залезът вечер постила леглата,

лампата нощем запалва луната.

Цветенце цъфнало сутрин в гората

сякаш звездица изгряла в росата,

радост за взора със приказка жива,

ангелски дар за една самодива.

На Дейв

Пратен тук с любов от Божествата

син е на принцеса и принц на красотата,

в косите му златни е Слънце изгряло,

в очите му сини пък светят звездите,

на ангел подобен лицето му бяло

стопява сърцата и сгрява душите.

Лежах с отворени очи

и се взирах в тъмнината,

за да видя първите лъчи,

когато дойде светлината.

Светлина, ела, не ме мъчи,

не понасям вече самотата,

по отворените ми очи личи

горчивината ми в душата.