Света във себе си побрала
самата чувства се натясно,
в клетка малка на човешко тяло
душа простор желае страстно.
Света във себе си побрала
самата чувства се натясно,
в клетка малка на човешко тяло
душа простор желае страстно.
Сутрин зората събужда цветята,
с росата измиват си всички лицата,
залезът вечер постила леглата,
лампата нощем запалва луната.
Цветенце цъфнало сутрин в гората
сякаш звездица изгряла в росата,
радост за взора със приказка жива,
ангелски дар за една самодива.
На Дейв
Пратен тук с любов от Божествата
син е на принцеса и принц на красотата,
в косите му златни е Слънце изгряло,
в очите му сини пък светят звездите,
на ангел подобен лицето му бяло
стопява сърцата и сгрява душите.
Лежах с отворени очи
и се взирах в тъмнината,
за да видя първите лъчи,
когато дойде светлината.
Светлина, ела, не ме мъчи,
не понасям вече самотата,
по отворените ми очи личи
горчивината ми в душата.