Приятелството – лек за всяка болка,
на богатство всяко заместител,
за всякакъв стремеж крило,
на всяка радост споделител,
опора в тежкия момент,
на цялото добро носител,
от Бога дар свещен,
в пътя отреден съпроводител,
видима проява на невидим ангел,
благодат и истинска награда,
Сибило Тибуртинска, жрица на царе и муза на поети,
пророчица мистична, провиждаща в тъмата,
през всички векове прославата ти свети,
как искам да те видя, да чуя ти словата.
Безочието бие на очи.
+++
Сравнен с ангелите е грешник, сравнен с хората е ангел.
+++
Да различаваме истината от авторитетното мнение.
+++
На малкия завистта е голяма, на слабия злобата е силна, на нищожния омразата е велика.
+++
В пълен мрак и светулката е спасение.
+++
През цялото мироздание най-големият враг на човека е човекът.
+++
Поезията е мост между душите.
+++
Разкаялият се грешник е по-надежден от несъгрешилите.
+++
За доброто е нужна активна подкрепа, за злото са достатъчни неутралитетът и пасивността.
Във времената ни тревожни, опасни, съдбоносни
вам спасението посочвам със думи плодоносни:
Семейството сплотете и го в крепост превърнете.
Че дяволският план все слабите издирва и в наивните се взира.
Бъдете умни, силни, смели, така не ще ви дяволът уцели.
На плана този грозен и престъпен отпорът е съвсем достъпен –
не влизайте в капана лесен, изпълнен със отровна плесен,
а заговора подъл отхвърлете и заедно за истината бдете.
Как красив си, пламъко танцуващ,
сцени по стените пламенно рисуващ.
Как щастлив съм в тъмното да светиш,
чиста топлина в душата ми да вселиш.
Ти си твърде тайнствен, интригуващ
всички с естеството си вълнуващ.
С теб облечен дух небесен
в земен дар си ти принесен.
Как копнея с тебе да се слея,
щом започна аз да мъжделея.
