Закачка

Тема за поема:

По кой от пътищата да поема?

Какво със себе си да взема?

Носач не мога да наема,

от другите не искам да отнема.

Но стига със житейската дилема,

аз чувам веч духовната фонема

и чувствам във душата си подема,

обкичен със светлинна диадема. 

Страшна случка в гората

Малко птиче горе във листака
звяр съзира долу в гъсталака.
Звярът рунтав и безкрил,
плячка още не открил,
стръвно гледа и сумти
сякаш пита: где си ти?
Птичето трепери и мълчи,
крие се от вълчите очи.
Тази малка вкусна хапка
вълчо може да излапка.
Птичето решава таз задача:
може ли вълкът до тук да скача?

Баба Яга

 
 
 


 Баба Яга явява се веднага
 щом я викнеш за злина,
 тя възсяда своята тояга,
 готова пак за всякаква вина.
  
 Грозна вещица и престаряла
 за друго вече тя не става,
 затуй тя винаги е побесняла,
 задето я наричат дърта крава.
  
 Стар вещер, коцкар и зевзек
 спретнал номер весел и забавен –
 врътнал флирт – влюбен е демек –
 с баба Яга с поглед благонравен.
  
 Баба Яга бързо се отдала,
 че е номер никак не разбрала,
 тя била е толкоз насъбрала,
 че едва във вкъщи се прибрала.    

Шеговито реалистично

Мисля, че е време,

за края ми не дреме,

по своему живял съм,

като всичките умрял съм.

Какво ли ще получа

оттатък ще науча,

обичал съм и мразил –

човешкото съм спазил.

На сцената кармична

с развръзката логична

съдбата справедлива

на всеки се открива,

на мястото му всеки

поставят го навеки.

Паронимно стихотворение

 

В закачката с езика паронимът е пореден,
в езиковата група разположен е последен.
В морето на езика – дълбоко и безбрежно
се думите подреждат леко и небрежно.
Когато словоредът умен е и гладък
и смисълът тогава ясен е и сладък.
По всички въпроси изказва се вещо,
неукият вечно се смята за нещо.
А примери много се лесно привеждат,
от чужди езици се даже превеждат.
Великите идеи, издигнати за кауза,
отричащи са всяка формалност или клауза.
Избират ли се теми за вяра и човечност
значение ще имат за цялата ни вечност.
За злото и доброто, за ада и за рая
са мъдрите въпроси за живота и за края.
И всякакъв напредък напълно е възможен,
когато вдъхновено съдбовно е възложен.
Останал без надежда потънал си във мрак,
за търсене на изход туй сигурен е знак.
В опасност някой щом се озове
дано на помощ друг се отзове.
Дълбоко във душата поражда ли се стих
поетът се вглъбява, замислен е и тих.
Красива пеперуда развива се от ларва,
достойната постъпка окичва се със лавра.
На праведник леглото винаги е меко,
сънят му преминава радостно и леко.
Реката се с морето в устието слива,
водата без остатък си в неговата влива.
Отгоре се задейства слънчева батерия,
отдолу не остава никаква бактерия.
Да бъде поканен решават за лектор
отново известният тукашен ректор.
По сухата жълта гореща земя
се виеше черна отровна змия,
езика си двоен показва и съска,
готова при нужда отрова да пръска.
Наблизо вървеше и белият слон
на тясна пътека по стръмния склон,
отгоре маймуна черупчици разни
по слона ги хвърля с цел да го дразни.
Застанал е сякаш на истински трон,
стои леопардът на здравия клон.
Пчелите събират пак пролетен мед,
забравили вече за зимния лед.
Пристига отнякъде шарена крава,
рогата й – криви, опашката – права.
По близко трасе се явява прасе,
грухти и със бивните храсти тресе;
дочува в гъстака настъпана шумка,
дали ще го правят и него на шунка?
Във страшна гора на скрита поляна
червената кръв е от вълци проляна.
Във тъмната драка с човката трака
примамваща плячка и хитрата сврака.
До нея във дънера в стара хралупа
меченцето малко малинки си хрупа.
За всички мечето съсед е приятен,
на много от тях е вълшебен приятел.
От време незнайно ласкава и млечна
луната изгрява сребърна и вечна.
И всичко това провидях го насън,
изобщо не съм се показвал навън.