Шеговито реалистично

Мисля, че е време,

за края ми не дреме,

по своему живял съм,

като всичките умрял съм.

Какво ли ще получа

оттатък ще науча,

обичал съм и мразил –

човешкото съм спазил.

На сцената кармична

с развръзката логична

съдбата справедлива

на всеки се открива,

на мястото му всеки

поставят го навеки.

Паронимно стихотворение

 

В закачката с езика паронимът е пореден,
в езиковата група разположен е последен.
В морето на езика – дълбоко и безбрежно
се думите подреждат леко и небрежно.
Когато словоредът умен е и гладък
и смисълът тогава ясен е и сладък.
По всички въпроси изказва се вещо,
неукият вечно се смята за нещо.
А примери много се лесно привеждат,
от чужди езици се даже превеждат.
Великите идеи, издигнати за кауза,
отричащи са всяка формалност или клауза.
Избират ли се теми за вяра и човечност
значение ще имат за цялата ни вечност.
За злото и доброто, за ада и за рая
са мъдрите въпроси за живота и за края.
И всякакъв напредък напълно е възможен,
когато вдъхновено съдбовно е възложен.
Останал без надежда потънал си във мрак,
за търсене на изход туй сигурен е знак.
В опасност някой щом се озове
дано на помощ друг се отзове.
Дълбоко във душата поражда ли се стих
поетът се вглъбява, замислен е и тих.
Красива пеперуда развива се от ларва,
достойната постъпка окичва се със лавра.
На праведник леглото винаги е меко,
сънят му преминава радостно и леко.
Реката се с морето в устието слива,
водата без остатък си в неговата влива.
Отгоре се задейства слънчева батерия,
отдолу не остава никаква бактерия.
Да бъде поканен решават за лектор
отново известният тукашен ректор.
По сухата жълта гореща земя
се виеше черна отровна змия,
езика си двоен показва и съска,
готова при нужда отрова да пръска.
Наблизо вървеше и белият слон
на тясна пътека по стръмния склон,
отгоре маймуна черупчици разни
по слона ги хвърля с цел да го дразни.
Застанал е сякаш на истински трон,
стои леопардът на здравия клон.
Пчелите събират пак пролетен мед,
забравили вече за зимния лед.
Пристига отнякъде шарена крава,
рогата й – криви, опашката – права.
По близко трасе се явява прасе,
грухти и със бивните храсти тресе;
дочува в гъстака настъпана шумка,
дали ще го правят и него на шунка?
Във страшна гора на скрита поляна
червената кръв е от вълци проляна.
Във тъмната драка с човката трака
примамваща плячка и хитрата сврака.
До нея във дънера в стара хралупа
меченцето малко малинки си хрупа.
За всички мечето съсед е приятен,
на много от тях е вълшебен приятел.
От време незнайно ласкава и млечна
луната изгрява сребърна и вечна.
И всичко това провидях го насън,
изобщо не съм се показвал навън.

Вирус

 

Вирус отровен с китайска корона
скочил от клона направо на трона,
ситен и мръсен, смъртно опасен
адът го праща с облик ужасен,
паника всява, човека убива,
хаос настава, животът се срива.
Тази зараза, пълна с омраза,
свободата отне ни, радостта ни отряза.
Душата, горката, с воля сломена,
с надежда нищожна да бъде спасена.
Така и завършвам с израз изкусен:
( м..а ти д…а) смърт е за тебе, вирусе гнусен.

Синонимно стихотворение

 

За да си имаме нова играчка,
да си направим със синонима закачка.
В изкуството вечно с духовна реалност
оглежда се цялата наша действителност.
В галерия стара цари красота,
там всяка картина е първа по хубост.
Потъват платната в сумрачен покой,
стотици години почиващи в мир.
Във ъгъл безмълвен стаен е живот,
зад него прозира едно битие.
От всички години, превърнати в спомен,
изплуват моменти във твоята памет,
когато си още възторжен младеж
и силно вълнуващ се юноша,
моменти щастливи, изпълнени с обич,
които ти шепнат за вечна любов.
Сърцето ти с огън от чувства гори,
душата ти цяла с блаженство пламти.
А имал си също моменти на студ,
когато сърцето ти тънело в мраз.
При този естествен човешки растеж
постигаш ти следващ житейски подем.
Но всичко в живота тъй преминава
и сякаш бързо на скорост изтича.
Живееш вече без дълг в свобода
и с радост за всяка получена волност.
Обичаш да гледаш зелени дъбрави,
планински била, покрити с гори,
когато зората сутрин блести,
когато и залезът вечер сияе.
Човешкото щастие за тебе е блян,
за него и другите имат мечта.

Антонимно стихотворение

 

В зимния ден леден, студен
срещнах аз поглед пламтящ и горещ,
дърветата снежни със шапчици бели
убежище дават на гарвани черни,
а сутрин лъчистото слънце красиво
огрява и блатото кално и грозно
и сенките плътни, мрачни и тъмни
стават прозрачни, тънки и светли;
чука кълвачът много далече,
а ехото чува се толкова близо,
петелът отмерва времето първи,
но бухалът мъдър заспива последен;
тича в гората заекът бърз,
даже не вижда охлюва бавен,
тревата зелена сърните обичат,
а толкова много я вълците мразят.
Спокойно минава в гората денят,
тревожна ще бъде за някои нощта,
за слабите твари е мракът добър,
за хищници силни моментът е лош,
на сигурно скриват се птиците горе,
притихват във шумата мишките долу;
реката прескачат елените буйни,
пасат си козичките тихи и кротки,
клони разперил е ясен висок,
под него е дъхав босилекът нисък,
славеят пее възторжен и весел,
слуша врабецът самотен и тъжен,
щъркелът връща се с улов щастлив
в клюна си стиснал жабока нещастен,
рибата плува в потока дълбок,
глиганът търкаля се в гьола си плитък,
от дупка поглежда лалугер страхлив
дали е наблизо орелът безстрашен,
едва се придвижва костенурката стара
и хапва листенца от детелината млада,
на полянката малка на камъка тежък
щурец се припича ефирен и лек,
на Мечо търбухът не ще да е празен
защото откритият кошер е пълен.