Епиграма за позьорството

С куха поза, важен и надут

роля има нашият капут.

В чужда форма временно обут

влиза и излиза гордият капут.

Ролята изпълнил, мек и неизпружен,

вече е захвърлен, смачкан и ненужен.

Изводът е ясен – смешен е позьорът,

с пудрене безлико идва и позорът.

Закачка

Тема за поема:

По кой от пътищата да поема?

Какво със себе си да взема?

Носач не мога да наема,

от другите не искам да отнема.

Но стига със житейската дилема,

аз чувам веч духовната фонема

и чувствам във душата си подема,

обкичен със светлинна диадема. 

Страшна случка в гората

Малко птиче горе във листака
звяр съзира долу в гъсталака.
Звярът рунтав и безкрил,
плячка още не открил,
стръвно гледа и сумти
сякаш пита: где си ти?
Птичето трепери и мълчи,
крие се от вълчите очи.
Тази малка вкусна хапка
вълчо може да излапка.
Птичето решава таз задача:
може ли вълкът до тук да скача?

Баба Яга

 
 
 


 Баба Яга явява се веднага
 щом я викнеш за злина,
 тя възсяда своята тояга,
 готова пак за всякаква вина.
  
 Грозна вещица и престаряла
 за друго вече тя не става,
 затуй тя винаги е побесняла,
 задето я наричат дърта крава.
  
 Стар вещер, коцкар и зевзек
 спретнал номер весел и забавен –
 врътнал флирт – влюбен е демек –
 с баба Яга с поглед благонравен.
  
 Баба Яга бързо се отдала,
 че е номер никак не разбрала,
 тя била е толкоз насъбрала,
 че едва във вкъщи се прибрала.    

Шеговито реалистично

Мисля, че е време,

за края ми не дреме,

по своему живял съм,

като всичките умрял съм.

Какво ли ще получа

оттатък ще науча,

обичал съм и мразил –

човешкото съм спазил.

На сцената кармична

с развръзката логична

съдбата справедлива

на всеки се открива,

на мястото му всеки

поставят го навеки.