Хайку

 

В снежната зима
птичка весело пее –
смел малък герой.

+++

Зад облака сив
ослепителният лъч
искри във дъжда.

+++

Жабите крякат,
щъркелът трака със клюн –
тон на живота.

+++

Малко поточе
с бистра студена вода
свежест разнася.

+++

Отронен бял цвят
от цъфналата вишня –
пролетният сняг.

+++

Клонът прекършен
с млади зелени листа
безжизнен виси.

+++

Соколът се рее,
тревата се раздвижва,
ловът започва.

+++

Птицата литва,
клончето се разклаща –
маха за сбогом.

+++

Слети с ездача
препускат бързи коне –
сякаш кентаври.

Хайку

 

Съзвездията –
картина от светлинки
в нощното небе.

+++

Капка дъждовна
в паяжината блести,
плячка примамва.

+++

Тихият вятър
и синьото езеро
рисуват вълни.

+++

Есенни листа
в красива цветна роля
танцуват в смъртта.

+++

Вечерният хлад
дарява горещия ден
с ведра отмора.

+++ 

Крясък на птица
оглася долината,
ехото вика.

+++

Празното гнездо
крилатите стопани
чака в самота.

+++

Нежният прашец
на дъхавото цвете –
пчелно пиршество.

+++

Слънчеви лъчи
рисуват късна есен
с всички цветове.

Хайку

 

Улична лампа
с ореол от мушици
свети в нощта.

+++

Малко цветенце
голяма поляна краси
с хубост безмерна.

+++

Нокти на орел,
бели пера на гълъб,
капки червени.

+++

Последни лъчи,
хлад и мрак завладяват
гъстата гора.

+++

Звезди безбройни
гледат в нощното небе –
ангелски очи.

+++

Орлите летят,
надбягват се с вятъра,
имат простора.

+++

Вятър повява,
с болните стави скърца
старото дърво.

+++

Дъждовни капки
като хиляди бисери
блестят на слънце.

+++

Славеят пее,
изгрява светла луна
за сцена в нощта.

Хайку поезия

 

В капка дъждовна
слънчев лъч се отрази,
всичко освети.

+++

Земята кръгла
на изток се превърта,
следват нощ след ден.

+++

Птица полита
леко с плясък на крила,
сянката пълзи.

+++

Слънчев ореол
малък облак обагря –
небесен рубин.

+++

Лазурно небе,
дъжд от слънчеви лъчи
къпе земята.

+++

Полет пресечен,
паяжината трепти
на живот и смърт.

+++

Младият орел
с изумрудени очи
гълъб бял следи.