Капчици роса
блещукат като перли
върху розов цвят.
+++
Дебне лисица,
плячката се ослушва,
борба за живот.
+++
Пчелите жужат,
цветовете опрашват,
събират нектар.
+++
Орелът лети,
сянката му подплашва
заек в тревата.
+++
Изгрев над върха –
слънчевата корона
на планината.
+++
Чудна картина –
отразена в морето
изгрява луна.
+++
Птиците летят,
кончетата препускат,
рибите плуват.
Мекият килим
от опадали листа
грее обагрен.
+++
Две вълчи очи
като въглени греят
във лунната нощ.
+++
Рояк от пчели
от ароматния цвят
събира нектар.
+++
Рибата блести,
извива се и плува
в прозрачния вир.
+++
С ефирни крила
пеперудата прави
фигури сложни.
+++
Скоклива жаба
скача от мокрия клон
в клюна на щъркел.
+++
Красива роза
от цветната градина
ухае далеч.
В снежната зима
птичка весело пее –
смел малък герой.
+++
Зад облака сив
ослепителният лъч
искри във дъжда.
+++
Жабите крякат,
щъркелът трака със клюн –
тон на живота.
+++
Малко поточе
с бистра студена вода
свежест разнася.
+++
Отронен бял цвят
от цъфналата вишня –
пролетният сняг.
+++
Клонът прекършен
с млади зелени листа
безжизнен виси.
+++
Соколът се рее,
тревата се раздвижва,
ловът започва.
+++
Птицата литва,
клончето се разклаща –
маха за сбогом.
+++
Слети с ездача
препускат бързи коне –
сякаш кентаври.
Съзвездията –
картина от светлинки
в нощното небе.
+++
Капка дъждовна
в паяжината блести,
плячка примамва.
+++
Тихият вятър
и синьото езеро
рисуват вълни.
+++
Есенни листа
в красива цветна роля
танцуват в смъртта.
+++
Вечерният хлад
дарява горещия ден
с ведра отмора.
+++
Крясък на птица
оглася долината,
ехото вика.
+++
Празното гнездо
крилатите стопани
чака в самота.
+++
Нежният прашец
на дъхавото цвете –
пчелно пиршество.
+++
Слънчеви лъчи
рисуват късна есен
с всички цветове.
Улична лампа
с ореол от мушици
свети в нощта.
+++
Малко цветенце
голяма поляна краси
с хубост безмерна.
+++
Нокти на орел,
бели пера на гълъб,
капки червени.
+++
Последни лъчи,
хлад и мрак завладяват
гъстата гора.
+++
Звезди безбройни
гледат в нощното небе –
ангелски очи.
+++
Орлите летят,
надбягват се с вятъра,
имат простора.
+++
Вятър повява,
с болните стави скърца
старото дърво.
+++
Дъждовни капки
като хиляди бисери
блестят на слънце.
+++
Славеят пее,
изгрява светла луна
за сцена в нощта.
