Човекът

Човекът е изгрев и залез,

и връх осветен, и бездна от мрак,

и слънце горещо, и мраз вледеняващ,

и поле плодородно, и пустиня безводна,

безпомощна жертва и хищник жесток.

Той Бог е и Дявол.

И всичкото зло, и всяко добро извират във него  –

вселена е той във точица малка една.

И тази вселена

арена в човека избра

за вечната своя борба.

Животът кратък



Времето не е безкрайно,
животът на човек е кратък,
но живейте всеотдайно
и ще ви се стори сладък.
 
Живейте с важните неща,
а другите ги забравете
и както пламъка в нощта
тъй ценните неща търсете.

Горестно



Толкова е тежко,
лошото е много,
станало е жежко,
всеки изнемогва.
 
Поводи за радост
няма откога,
в младост или старост
всеки е в тъга.
 
Има ли надежда
някога за нас?
Както ни изглежда
мит е тоя час. 

Цялото богатство

Цялото богатство на живота изживей,

радвай се, плачи, страдай и се смей.

Всичките ти чувства важни са еднакво,

само за душата нужни са стократно.

Всяка радост твоя е заслуга,

с болка всяка плащаш си за друга,

жив е този, който изживява,

мъртъв камък другият остава.

Героите на нашето време

Кои са героите на нашето време,

каква същността е на нашето племе?

На нашето време героя,

понесен от чалга пороя,

убиец на всяка култура –

кумирът е мускул в натура,

се радва на почит и слава

от масова сган празноглава.

Малцината други отбрани

във кръгове малки събрани

отчаяно дават отпор

във битка на дух със топор.

Стопяват се бавно в мъглата

отровени в чалга вонята

малцината свестни души –

простотията тях задуши.