Светлина и мрак

 
 
 
 
 Ореолът свети на свещта,
 разтваря мрака на нощта,
 тук срещнали се двете сили
 и добрите злите победили.
 И пламъчето малко във нощта
 говори на доброто със мощта,
 и звездата в небесата,
 и свещта във тъмнината
 за нас еднаква са проява
 на една Божествена поява. 

Пропуснато





 


 Когато Бог дарил ни с разум,
 Той показал ни числата
 да измерваме със тях нещата.
 Когато ни дарил душата
 на чувствата ни тя да е арена,
 забравил Той и мярката не дал,
 с която чувствата да мерим.
 Когато се обичаме и мразим,
 щастливи сме, нещастни, страдаме, скърбим,
 преизпълнени сме с радост, със тъга
 коя е единицата за чувствата,
 разкъсващи душата ни,
 как чувствения огън да измерим? 

Участ

Неискреност и фалш обграждат ни отсам,

нечестност и лъжа обсаждат ни оттам,

животът ни – горчив, обгърнат в грозота,

на дяволския план попаднал във властта,

човешкото загива в мрака зловонен,

животът ни се срива в ада отровен.

За тъгата в радостта

  
 
 Когато е в радост душата,
 ликува, сияе, искри,
 долавя се в нея тъгата,
 с която са двете сестри.
  
 Тъгата в душата е ехо
 на чистата стопляща радост,
 звучи в дълбините й тихо
 в богатата чувствена цялост.
  
 Блести светлината далеко,
 владее просторите неми,
 но ето че сянката леко
 прошепва й тъмни поеми.
  
 Преплитат се чувствата сложно,
 държат се ръка за ръка,
 и туй не е невъзможно – 
 да идват неволни така. 

Човекът

Човекът е изгрев и залез,

и връх осветен, и бездна от мрак,

и слънце горещо, и мраз вледеняващ,

и поле плодородно, и пустиня безводна,

безпомощна жертва и хищник жесток.

Той Бог е и Дявол.

И всичкото зло, и всяко добро извират във него  –

вселена е той във точица малка една.

И тази вселена

арена в човека избра

за вечната своя борба.