Относно нежността

Нежност с дъх на розата прекрасна,

нежност сутрин грее със зората,

нежност стихва в идващата вечер,

нежност нощем дар е от луната,

нежност лъха в полет пеперуден.




Няма нежност в изстрел на ловеца,

няма нежност в ножа на месаря,

няма нежност в дивата тълпа,

няма нежност в нокти на орела,

няма нежност в буре с динамит.




С нежност гледат кротките сърнички,

с нежност галят влюбени ръце,

с нежност пърхат птичките чаровни,

с нежност свирят струни на цигулка,

с нежност литва малката калинка.




Нежност липсва някъде в света,

нежност крие цялата природа,

нежност с полъх вятърът изпраща,

нежност търсят множество души,

нежност трябва тях да утеши.

Обществено положение – отрицателно, обективно и тъжно

Избиратели и избраници

безчовечни са странници –

безчувствени, безсъвестни, бездушни,

неразвити, нечестни, неумни,

безсърдечни, безидейни, бездейни,

невъзпитани, неспособни, некултурни,

без мъдрост, без доблест, без чест,

несправедливи, недостойни, некрасиви.

Омразата всеобща – ръжда за обществото –

разяжда тъканта му изтерзана.

Такава е картината безрадостна,

родена от съдбата ни безжалостна.

Какъв е изходът тогава

от тази счупена направа?

Да бъде истината свята,

лъжата става непозната!

Със здрава тъкан обществото

лекува себе си самото.

Със своя принос благороден

растеж да вдъхнем самороден!

Да сторим място приветливо,

отново чисто и красиво!

За живота и смъртта

Животът е жизнен, по форма различен,

смъртта е безсмъртна, със знак специфичен.

Те с мъдрост преплитат се в цикли безбройни.

Съдбовният смисъл остава невидим,

проблясък светлинен в тъма непрогледна.

Верига безкрайна от смърт и живот

съдбата изгражда грижливо и умно.

И с радост в смъртта, и с мъка в живота

кармични причини звездите подреждат.

Посредник и помощник на живота е смъртта –

отнемайки живота със земния му край,

пренасяща го после в духовния му рай –

две роли извечни на цяло единно

с божествена сила и смисъл магичен.

Поникнал от духа животът процъфтява,

притаена зад живота смъртта е вездесъща.

Родил се някога – животът не умира,

а после за другарка родила се смъртта.

Един без друг те никога не могат –

смъртта живее за живота,

животът обновява се в смъртта.

Буря

Въздухът прашен в задуха страшен

стеле се ниско пред поглед уплашен.

Бурята иде с тътен далечен

и с блясък изгарящ от огън извечен.

Сила неземна стоварва се пак,

хора, природа потъват във мрак. 

Житейски петолиния

Петолиния с ноти различни

за всичките нас написал е Бог

и всичките ноти все са логични –

живот и съдба за тях са залог.

Ноти комични и ноти трагични

на човека вечен са те аналог.

Биографичните сили мистични

всеки довеждат до строг епилог,

след финалите тъй специфични

Бог ни приема в своя чертог.

Но циклични са нотите лични

и пак ще започнем нов монолог.