Мисли

В целия голям свят има по един малък свят за всекиго от нас, изграден, изпълнен и обагрен с нашите мисли, чувства и действия.

+++

Не оставяйте живота си да премине незабелязано покрай вас докато се вторачвате с цялото си внимание и сили в странични, маловажни, временни всекидневни неща.

+++

Развитите хора имат идеи, останалите имат интереси. Първите, които са малцина, ще предпочетат идеята пред личния си интерес. Вторите, които са мнозина – обратното. Затова за масовото съединение между хората общият интерес е по-здрава спойка от общата идея. И с оглед на това най-успешни са онези социални лидери, които съумяват да изразят груповите интереси чрез съответните общи идеи.

+++

Всеобщото щастие или нещастие обединява, индивидуалното щастие или нещастие разединява.

+++

От океана на невъзможното да насочим вниманието си към капката на възможното и да я оползотворим докрай.

+++

Добре е всяко желание и стремеж към нещо да съпровождаме с въпроса: Какъв е смисълът от това?

+++

Ако притежаваш само материални неща, значи нищо истински стойностно и трайно нямаш.

Тържество над времето

На жена ми


Дори години сто да станем
ти все ще бъдеш моето момиче,
в житейската ни зима тъй ще си останем –
мъжествен минзухар до милото кокиче.

Че времето безсилно е над влюбени сърца,
те с чувства двете слети са в едно,
а бръчиците нови по нашите лица
на вечната любов са нежно тържество.

Път вечен

До края на Земята
стигнал уморен
се вглеждам в падината,
зинала пред мен.

Там виждам подредени
изминалите дни
от мене изживени
и пълни с младини.

На пътя идва краят
от всеки извървян,
но хората не знаят,
че това е само блян.

След пътя почва друг,
предопределен от тук – 
като диря, очертана с плуг,
но продължаваща без звук.

Цена

Всяко нещо има си цена,
цена висока или ниска,
но най-високата цена
е душата някой да ти иска.

Изгарящи желания и страсти
понякога докрая ни обхващат,
тогава най-страшните са власти,
които със душата се заплащат.

Живот в стих

Живота си дотук събран във тоя малък стих

разказвам лаконично със замислен шепот тих:

детство, младост, брак, деца и служба, старост до сега,

срещнал всичко: и приятелство, вражда, и радост, и тъга,

миналото си осмислям, бъдещето си очаквам,

от тежестите на съдбата си не се оплаквам.

Зная, че каквото ми се случва, смисъл скрит си има,

всеки своя дан си дава и дължимото си взима.

Каквото съм могъл, добросъвестно направих,

доброто съм запомнил, а лошото забравих.

Човек не знае на печалбите и загубите същността,

защото тук илюзия маскира на нещата стойността.