Залез и утро

Шлейфът на залеза слънцето скрива,
с блясък последен денят си отива,
вятърът стихва, посреща нощта,
славей луната зове с песента.
 
Утрото бавно си пътя променя,
сянката черна променя се в сива,
вече привижда се розов отблясък,
птиците срещат зората със крясък.

Пасторално

 

Бавно слънцето се скрива
зад далечна планина,
залезът червен разлива
свойта сетна светлина. 

Със звезди осеяно небето
посреща сърповидната луна,
която скрива си лицето
със облачната бяла пелена. 

Заспива цялата природа,
луната и звездите тихо бдят.
Със слънчевата си корона
дните нощите ще наследят.

Природа в стих

 

Природата красива – поезия без думи,
и питомна, и дива – достойна за албуми,
художествени снимки, правени през юли,
говорят ни ритмично – в слънце и във бури,
хармонията вечна играе пред очите,
мелодия сърдечна изпълва ни душите.

Сетивност

 

Там над планината зад тъмните гори
очите ми видяха как залезът гори.
Там във долината под сините скали
ушите ми дочуха как извор ромоли.
Полъх хладоструен с крилата си повя,
лицето ми погали, косата ми развя.
Борът със смолата и мирис непознат
изпълват ми гърдите с божествен аромат.
Езеро кристално простира се пред мен,
опитвах аз безкрайно вкусът му заснежен.
Отнесох планината в душата си с любов
запалил светлината на спомена си нов.

Горска приказка

 

Навътре в гората
насред тишината
до малка рекичка
играе сърничка.

По тясна пътечка
пълзи буболечка,
почива на сянка
на хладна полянка.

Меченце сумтящо
с прасенце грухтящо
малинки си папкат,
по тринки ги лапкат.

Хотелче специално,
за гости идеално,
очаква дечица
от Франция – Ница.

Пристигна детето
и чак до небето
приветстват го всички
животни и птички.