Природно бедствие


Не обичам прекалените неща,
а дъжд от седмица нагоре?
Не зная кой го завеща,
но явно някой е отгоре.
 
Съсипа къщи, ниви и гори,
отнесе пътища, превърна ги в окоп,
не виждам аз причините добри
за този страшен истински потоп.
 
Дали смисъл има тука скрит
за всеки бедничък стопанин,
защо за лошото магнит
явява се той някак странен?
 
Ако всичко няма смисъл,
защо е туй страдание?
Защо ли някой е предписал
във мъката да няма упование?
 
Когато някой нещо сбърка,
е длъжен той да се поправи,
но всеки без вина ще се побърка,
защото извода не може да направи.

Нощ и ден

Кадифето меко на нощта
разтварят първите лъчи
и почва нежно да звучи
на пойни птици песента.
 
Със светлина изпълва се денят
за деятелност добра определен
и точно е с това обогатен,
което всички хора сътворят.
 
Уморена после идва вечерта
с приплъзваща се тъмна сянка
и отново с кадифената завивка
за сън покрива се нощта.

Залез и утро

Шлейфът на залеза слънцето скрива,
с блясък последен денят си отива,
вятърът стихва, посреща нощта,
славей луната зове с песента.
 
Утрото бавно си пътя променя,
сянката черна променя се в сива,
вече привижда се розов отблясък,
птиците срещат зората със крясък.

Пасторално

 

Бавно слънцето се скрива
зад далечна планина,
залезът червен разлива
свойта сетна светлина. 

Със звезди осеяно небето
посреща сърповидната луна,
която скрива си лицето
със облачната бяла пелена. 

Заспива цялата природа,
луната и звездите тихо бдят.
Със слънчевата си корона
дните нощите ще наследят.

Природа в стих

 

Природата красива – поезия без думи,
и питомна, и дива – достойна за албуми,
художествени снимки, правени през юли,
говорят ни ритмично – в слънце и във бури,
хармонията вечна играе пред очите,
мелодия сърдечна изпълва ни душите.