Отломки

 
 Живот с количество и качество
 на всеки е върховната мечта.
 При дилема за едното свойство
 къде ще теглиш своята черта?
 +++
 Пойни птици в тиха гора
 с трели посрещат първа зора,
 лъч разноцветен буди деня,
 бавно отстъпват нощта и съня.
 +++
 Грак злокобен в старите руини
 гони всички надалеч,
 гарвани – на смърт роднини,
 тук век живеят веч.
 +++
 Коя душа неразвита
 трябва отново да пита
 за принципите ясни,
 по които сме съгласни,
 и как да се възпита
 да изпита тя възхита
 от нещата чисти и прекрасни,
 фини, извисени, първокласни?
 +++
 С Времето – движение,
 с Пространството – покой
 духовното ми зрение
 света изпълва мой.
 +++
 Светът заслуша се притихнал
 във вик изтръгнат от душата,
 когато тъй голяма е бедата,
 от чувства вече някой е умирал.
 +++
 В спомена записана се връща вечността,
 в спомена записана живее личността,
 времето безсмъртно надживява личността,
 споменът й смъртен завладява вечността. 

Отломки

Един за всички в радост и тъга

и всички за един е принципът сега.

Участваш ли с блажена солидарност

заслужил си свещена благодарност.

+++

Много пластове пробил

от сърцето тайни през душата

се импулс любовен проявил

на влюбените хора по лицата.

+++

Не бъди, човече, тъжен,

радостта е по-градивна,

и за другите си длъжен

да си личност позитивна.

+++

От майчина до земната утроба,

от ранен час до късна доба,

синусоида е животът,

в която е заключен кодът.

+++

Черни гарвани заедно в ято

изписват в небето думата „смърт“,

после изписват думата слято

заедно с другата дума „живот“.

+++

С колко радостни лъчи

грейват твоите очи

щом сме двамата сами

пак със нашите мечти,

с които литваме отново

с крилата на любовно слово.

+++

Над земните неща високо

във свят възвишен и красив

се реят мислите ни леко,

далеко от суетен вкус горчив.

Отломки

 

Музата пристигне и почне да ти шепне,
ако не запишеш, и шепотът изчезне.

+++

Твоята омраза на врага лъка опъва,
твоята отровна рожба те разяжда,
с поглед замъглен омразата те спъва,
с полъх покварен те дяволът подвежда.

+++

Неважно е навън каквото става,
най-важно е как на теб се отразява.

+++

Никой не може времето да спре –
истината тази всеки да прозре.
Трябва да използва времето добре –
времето е вечно, човекът ще умре.

+++

Цветната дъга отвори
Ангелска врата в небето.
Там, във сините простори,
Бог показа си лицето.

+++

Който ти завижда,
той те ненавижда.

+++

Вечер те приспиват лунните лъчи,
сутрин те събуждат влюбени очи.

+++

Колко степени страданието ли има?
Колко данък съдбата ни ще взима?
Силите ни вече се стопяват,
всичките на чудо се надяват,
но няма чудо в таз земя,
нито милост от отровната змия.

+++

Природата да вдишаш със единствен дъх –
от морското равнище до планински връх,
да вдишаш и живота във единствен миг –
чувствата и волята и разума велик.

Отломки

 

Примитивното и грубото все властват над света,
те нежното и умното пак стискат за врата!
Такъв ли е законът на цялата вселена
или пък отреден е за българската сцена?

+++

Под алена зора гореща
бяло-синьото небе
на хоризонта среща
развълнувано море.

+++

Не бъдете на страната на злото,
затова изберете доброто,
страданието на невинния ще стихне,
но кармата виновния ще стигне.

+++

Когато си една изгубена душа,
без сила и подкрепа, без вяра и посока,
очаквай ти съдбата до тебе да застане,
с приятелство и обич тя път ще ти покаже,
с невидим глас утеха ще подскаже.

+++

Дори и да са живи, отпадат от живота,
животът пълноценен избутва ги встрани.
Когато непосилен им стори се хомота,
попадат във капана на всякакви злини.

+++

Във живота многостранен
един въпрос е много странен:
как умните добри души
успява злото да души.

+++

Вместо с вътрешни задръжки –
със решетки и закон –
отношенията човешки
са трагично спукал се балон.

+++

Светлосенките всеобщи
надничат от живота
черни като нощи,
бели кат’ луната.

+++

От болката животът отразен е изкривен,
без болката в душата отвън е съвършен.

Отломки

 

При нас долита сатаната
на материята с крилата.

+++

Живи хора с мъртви души,
що да сторя – туй ме души.

+++

Хората са тъй различни,
уникални, специфични,
всеки с биография,
с начало, с епитафия,
след поезия и проза
и напудрената поза
нас ни чака края
някъде далеч от рая.

+++

Светлинен облак те донесе
току пред моята врата,
душата ми едва понесе
неземната ти красота.

+++

Къщата от детските години
времето превърна във руини,
дали това е белегът за мен,
на който ще приличам някой ден?

+++

Размах на черни дяволски крила
довява полъх нажежен на сяра
и във нас нахлува сила зла,
когато сме останали без вяра.

+++

В прекрасен слънчев ден,
в гора със покрив тъй зелен,
красив елен попаднал в плен –
сърна видял и бил блажен,
в сърцето точно поразен.