В часовете тъмни на нощта
с вулкан от нежна топлота
въздишки плахи на плътта
запяват химн на любовта.
+++
От нищото създавам нещо за света,
за мен ще му напомня след като умра.
+++
След тежка разлъка сълзи със ридание
сърцето удавят на всяко създание,
планети от мъка, звезди от страдание
душата изпълват със всяко дихание.
+++
Апотеоз на всяко същество
и велико чудо на всемира
животът е духовно естество,
което се във Бог намира.
+++
Семената на духа
поникват във стиха,
разлистват се в сърцата
и разцъфват във душата,
а нектарът на цвета
прониква във света.
+++
Слънчев лъч душата освети ми,
твоят взор ли бе това?
С топло чувство ти откри ми
как силно свети любовта.
+++
Човекът и светът – без маска и декор,
отнасят се еднакво от вечни времена.
Във лукс и в нищета съществено и важно
остават плодовете, родени от това.