Отломки

В часовете тъмни на нощта

с вулкан от нежна топлота

въздишки плахи на плътта

запяват химн на любовта.

+++

От нищото създавам нещо за света,

за мен ще му напомня след като умра.

+++

След тежка разлъка сълзи със ридание

сърцето удавят на всяко създание,

планети от мъка, звезди от страдание

душата изпълват със всяко дихание.

+++

Апотеоз на всяко същество

и велико чудо на всемира

животът е духовно естество,

което се във Бог намира.

+++

Семената на духа

поникват във стиха,

разлистват се в сърцата

и разцъфват във душата,

а нектарът на цвета

прониква във света.

+++

Слънчев лъч душата освети ми,

твоят взор ли бе това?

С топло чувство ти откри ми

как силно свети любовта.

+++

Човекът и светът – без маска и декор,

отнасят се еднакво от вечни времена.

Във лукс и в нищета съществено и важно

остават плодовете, родени от това.

Отломки

Хладен ромон на вода
изпълва тишината,
сянката пълзи едва
и следва светлината.
+++
От една порода се сдушили,
завладели земна власт,
но висши сили отмъстили,
подготвили им огнената паст.
+++
Ужасно недостойни по всичките представи навсякъде в света.
Падение безкрайно, без мяра, без прошка по всякакви закони.
Без съвест в същност нечовешка, сатана в измамен силует.
Мъчително е болно за невинните човеци, тъй страдащи без
отдих и надежда.
Все някога ще свърши, но кой ли ще накаже на дявола слугите?
Да могат да се видят на истината със очите, те биха се проклели
със клетви безпощадни.
Когато поумнеем, ще свърши ли бедата?
Защо непълноценни все ни управляват?
Да видим смисълът какъв е на съдбата!
+++
Проблясък светна в тъмнината
и животът стана ясен,
извън властта на сетивата
духът е тъй прекрасен.
+++
Над гората с боров аромат
вечерта със теменужен цвят
си разстила плаща кадифен
да приспива всеки уморен.
+++
За да опознаеш ти нещата,
от тях отдалечи се,
за да опознаеш същината,
във нея ти вглъби се.
+++
Ти цял превърна ме във стон,
в звучаща струна с нежен тон,
за миг стопих се като сняг,
а времето забави своя бяг.

Отломки

 
 Живот с количество и качество
 на всеки е върховната мечта.
 При дилема за едното свойство
 къде ще теглиш своята черта?
 +++
 Пойни птици в тиха гора
 с трели посрещат първа зора,
 лъч разноцветен буди деня,
 бавно отстъпват нощта и съня.
 +++
 Грак злокобен в старите руини
 гони всички надалеч,
 гарвани – на смърт роднини,
 тук век живеят веч.
 +++
 Коя душа неразвита
 трябва отново да пита
 за принципите ясни,
 по които сме съгласни,
 и как да се възпита
 да изпита тя възхита
 от нещата чисти и прекрасни,
 фини, извисени, първокласни?
 +++
 С Времето – движение,
 с Пространството – покой
 духовното ми зрение
 света изпълва мой.
 +++
 Светът заслуша се притихнал
 във вик изтръгнат от душата,
 когато тъй голяма е бедата,
 от чувства вече някой е умирал.
 +++
 В спомена записана се връща вечността,
 в спомена записана живее личността,
 времето безсмъртно надживява личността,
 споменът й смъртен завладява вечността. 

Отломки

Един за всички в радост и тъга

и всички за един е принципът сега.

Участваш ли с блажена солидарност

заслужил си свещена благодарност.

+++

Много пластове пробил

от сърцето тайни през душата

се импулс любовен проявил

на влюбените хора по лицата.

+++

Не бъди, човече, тъжен,

радостта е по-градивна,

и за другите си длъжен

да си личност позитивна.

+++

От майчина до земната утроба,

от ранен час до късна доба,

синусоида е животът,

в която е заключен кодът.

+++

Черни гарвани заедно в ято

изписват в небето думата „смърт“,

после изписват думата слято

заедно с другата дума „живот“.

+++

С колко радостни лъчи

грейват твоите очи

щом сме двамата сами

пак със нашите мечти,

с които литваме отново

с крилата на любовно слово.

+++

Над земните неща високо

във свят възвишен и красив

се реят мислите ни леко,

далеко от суетен вкус горчив.

Отломки

 

Музата пристигне и почне да ти шепне,
ако не запишеш, и шепотът изчезне.

+++

Твоята омраза на врага лъка опъва,
твоята отровна рожба те разяжда,
с поглед замъглен омразата те спъва,
с полъх покварен те дяволът подвежда.

+++

Неважно е навън каквото става,
най-важно е как на теб се отразява.

+++

Никой не може времето да спре –
истината тази всеки да прозре.
Трябва да използва времето добре –
времето е вечно, човекът ще умре.

+++

Цветната дъга отвори
Ангелска врата в небето.
Там, във сините простори,
Бог показа си лицето.

+++

Който ти завижда,
той те ненавижда.

+++

Вечер те приспиват лунните лъчи,
сутрин те събуждат влюбени очи.

+++

Колко степени страданието ли има?
Колко данък съдбата ни ще взима?
Силите ни вече се стопяват,
всичките на чудо се надяват,
но няма чудо в таз земя,
нито милост от отровната змия.

+++

Природата да вдишаш със единствен дъх –
от морското равнище до планински връх,
да вдишаш и живота във единствен миг –
чувствата и волята и разума велик.