Шепа пясък

  
 
 Шепата пясък горещ,
 гребнат от плажа златист,
 сякаш е пламък на свещ,
 греещ във спомена чист.
  
 В синьото нежно море
 двамата бяхме сами,
 няма ли то да съзре
 как стъпките наши отми? 

Пламенно

 
 Изгарящата твоя любов
 душата ми превърна в пепелище,
 не бях за пламъците ти готов,
 потърсили в сърцето ми огнище.
  
 Отново аз ще мога ли не знам
 на мястото на огъня изтлял
 да стана пак любовен храм,
 във който с тебе да изгарям цял. 

Любовен дар

Бърза като мисъл,

тиха като спомен,

сладка като сън,

жива като чувство,

топла като кръв,

силна като воля,

нежна като дъх –

тъй любов обзе ни изведнъж

и понесе като вихър,

в сърцето и в душата

издигна ни високо,

космически далеч,

забравили тъмата

обля ни светлина –

върховната духовна

прекрасна благодат.

Нов копнеж

Не беше ли ангел, при мен долетял,

с крила ме прегърнал, с коси ме обвил?

На трона любовен поставяш ме ти,

отгатнал незнайно как мойте мечти.

Душата ми с нежност, сърцето с любов

изпълват се тихо в копнежа ми нов.

С какво съм заслужил таз радост мистична,

дали е такава съдбата ми лична?

Ти си моят свят

 

Ти си моят свят, любима.
За мен ти радост си, живот и смисъл.
За теб аз мисля, чувствам, дишам.
На теб сърцето и душата си отдавам.
Светлината, въздуха, небето
отразени в образа ти виждам.
Във мене откровение си ти.
Във тебе се с божественото сливам.
Зад теб се чуват райски гласове.
След всеки край ти ново си начало.
През теб прозират всички времена.
Пред теб аз всички ценности полагам.
Чрез теб във всичко разума откривам.
Преди мечтата беше ти.
Към теб съм страстно устремен.
От теб аз сила тайна получавам.
Със теб разтварям се в безкрая.
Във своя свят потъвам без остатък.
До теб сияят чистите простори.
Под теб е цялата вселена.
Над теб са ангелски крила прострени.
Как щастлив съм, че те има.