Сън



Сънувах мах на ангелско крило
и ангел бял в лъчиста светлина,
сякаш е това наистина било,
съхранено в паметта ми на съня.
 
Когато се събудих сутринта,
видях да свети в полумрака
до полуотворената ми врата
сребърно перо забравено да чака.

Специална

 

На Мила

Цвете на любов в полето на омраза
цъфнало напук на цялата зараза. 

Ти си специална – бисер в сивота,
с нея ще си често в пълна самота. 

Капка красота в море от грозота
винаги била спасител на света. 

Теб ще те подкрепят силите добри,
теб ще те признаят лошите дори. 

С мъничка искрица в тъмното небе
огънят надежда на всички ще даде. 

С твоята корона на всички времена
ти ще си звездата с ярка светлина. 

Ангелът пазител всичко ми прошепва,
само ти предавам неговата клетва.

Лятна нощ

 

На Дейв

Светулки посети в нощта
с искрици на Бог от пещта
танцуват светлинен балет
на сцени с небесен сюжет. 

Звездите са зрители тихи
на всеки спектакъл красив,
луната с лъчистите щрихи
рисува декор пестелив. 

Детенце прекрасно с възхита
светулките чудни следи
и с радост наивна ги пита:
Не сте ли летящи звезди?

Умираща надежда

 

Надеждата наша
е вече на смъртно легло,
ранена до кръв
е от страшното адско тегло
и няма лекарство
за тежката болест сега
освен ако чудото
стане незнайно кога.

Молитва в синьо

 

Дълбоко от небето синеоко
глас един повика ме високо,
молитвено заслушан вдигнах взор,
прекрасен образ в синия простор
сияеше над мен във синевата –
това Светата Дева бе самата.
Горещо молех се към небосвода син
на Божията майка и Божествения син
да бъдат милостиви в сферите духовни
към делата ми и формите мисловни,
защото в чувства и във помисли съм чист –
кълна се за това във синия простор лъчист.