Ангел мой

Бъди до мен, ти ангел мой,

когато сам съм и самотен.

Поне, моля те, до мен постой,

ти двойник си ми доживотен.

Дано любимец аз да стана твой,

което ще заслужа с труд охотен.

Желая да постигна аз покой,

животът ми е твърде смутен.

Чрез мен успех ще имаш свой,

съдбовно, зная, с теб съм вплетен.

Лицето на Съдбата

 
 
 

 Високо на небето,
 там близо до зората,
 аз зърнах й лицето –
 лицето на Съдбата. 
  
 Прилича на жената,
 сънувана в нощта,
 която в синевата
 ми даде вечността. 

В книгата душата ми

Ти с книгата душата ми разлиствай,

със страниците болката почувствай,

аз в стиховете себе си разкривам,

в смисъл вечен с думите се сливам.

Там с всеки текст живот един изваян

сила ще ти дава, щом си ти отчаян.

Лодка





 
 
 
 Лодката – малка, вълните – големи,
 плува русалка в просторите неми,
 сам е морякът, брегът е далеч,
 мракът разсича се с лунния меч.
  
 Лодката – бяла, водите са черни,
 чайка летяща с приятелки верни,
 светят звездите горе в небето,
 капят сълзите долу в морето. 

Копнеж за летене





 
 
 



 Във въздух прозрачен със леки крила
 високо се рея със птичи ята,
 а долу под мене във бяла скала
 вълните с упорство дълбаят врата.
  
 Далече се нося, на юг вероятно,
 и земната тежест изчезва докрай,
 привлича ме нещо съвсем непонятно
 със сила небесна, наречена Рай.