Ако бях

Животът ми да беше слънчев лъч –

в душите ви с любов ще светя аз.

Да беше бързокрила птица той –

над земните несгоди бих летял.

Реката пълноводна аз да бях

пречистената свежест бих ви дал.

Ветрецът над морето сам да бях

сърцето ви със нежност пълнил бих.

Планинската гора дори да бях

със мъдрост философска бих дарил.

А пясъчен часовник аз да бях

търпение спокойно бих ви дал.

Да се слея с битието

Направи ме птица в небето,

направи ме риба в морето,

направи ме цвете в полето,

да съм навсякъде където

ще бъда слят със битието,

когато няма да ме има

след човешката ми зима,

която данъка си взима,

а надеждата е немислима.

Приятелството

Приятелството – лек за всяка болка,

на богатство всяко заместител,

за всякакъв стремеж крило,

на всяка радост споделител,

опора в тежкия момент,

на цялото добро носител,

от Бога дар свещен,

в пътя отреден съпроводител,

видима проява на невидим ангел,

благодат и истинска награда,

вселената за нас е цяла.

Сибила

Сибило Тибуртинска, жрица на царе и муза на поети,

пророчица мистична, провиждаща в тъмата,

през всички векове прославата ти свети,

как искам да те видя, да чуя ти словата.

Пламък

Как красив си, пламъко танцуващ,

сцени по стените пламенно рисуващ.

Как щастлив съм в тъмното да светиш,

чиста топлина в душата ми да вселиш.

Ти си твърде тайнствен, интригуващ

всички с естеството си вълнуващ.

С теб облечен дух небесен

в земен дар си ти принесен.

Как копнея с тебе да се слея,

щом започна аз да мъжделея.