Тържество над времето

На жена ми


Дори години сто да станем
ти все ще бъдеш моето момиче,
в житейската ни зима тъй ще си останем –
мъжествен минзухар до милото кокиче.

Че времето безсилно е над влюбени сърца,
те с чувства двете слети са в едно,
а бръчиците нови по нашите лица
на вечната любов са нежно тържество.

Да се слея с вечността

От мен светът е отделен.

Преди тъй близо бе, сега е тъй отдалечен.

Угасват бавно светлините,

които грееха до мен,

незрими стават висините,

които търсех ден след ден.

Дали ще има отредено

за мене място осветено,

където тихо приютен

от нищо земно несмутен

се сливам плавно с вечността,

познал след скръб и радостта.

Път вечен

До края на Земята
стигнал уморен
се вглеждам в падината,
зинала пред мен.

Там виждам подредени
изминалите дни
от мене изживени
и пълни с младини.

На пътя идва краят
от всеки извървян,
но хората не знаят,
че това е само блян.

След пътя почва друг,
предопределен от тук – 
като диря, очертана с плуг,
но продължаваща без звук.

Ангел мой

Бъди до мен, ти ангел мой,

когато сам съм и самотен.

Поне, моля те, до мен постой,

ти двойник си ми доживотен.

Дано любимец аз да стана твой,

което ще заслужа с труд охотен.

Желая да постигна аз покой,

животът ми е твърде смутен.

Чрез мен успех ще имаш свой,

съдбовно, зная, с теб съм вплетен.

Хайку

Капчици роса

блещукат като перли

върху розов цвят.

+++

Дебне лисица,

плячката се ослушва,

борба за живот.

+++

Пчелите жужат,

цветовете опрашват,

събират нектар.

+++

Орелът лети,

сянката му подплашва

заек в тревата.

+++

Изгрев над върха –

слънчевата корона

на планината.

+++

Чудна картина –

отразена в морето

изгрява луна.

+++

Птиците летят,

кончетата препускат,

рибите плуват.