Здраво със юздите хванат вечерта
с вятъра препуска облакът дъждовен,
с грохот се изсипва хладен и пороен,
на полята носи свежест сутринта.
Здраво със юздите хванат вечерта
с вятъра препуска облакът дъждовен,
с грохот се изсипва хладен и пороен,
на полята носи свежест сутринта.
Често определянето на цели е по-трудно от постигането им.
+++
За радост слабоумието не е заразно. Но за съжаление и даряването на ум не е възможно.
+++
Нашата реалност ражда реализъм, който бързо превръща всеки плах оптимизъм в безнадежден песимизъм.
+++
Съвестта е най-добрият пътеводител в живота.
+++
Разумът ни да е голям и в малките неща.
+++
Някои не искат да видят истината, защото тя ще ги убие.
+++
Хората сме смъртни. Затова всяка несъобразена с това положение по сила, мащаб и времетраене амбиция е неоправдана и вредоносна.
+++
След хилядолетното си съществуване човекът е едно разочарование.
+++
Никой не може да спаси България от собственото й население.
+++
При досег на качественото с некачественото страда качественото.
Скулпторът божествен формите изваял,
зрителят мъжествен ахнал и се смаял.
Най-висшето изкуство – жената във натура,
нея я възпяват във всякаква култура.
Мислите замлъкват, възхитата говори –
пред голите жени какво ли да се стори?
Музика без думи, песен за душата –
вечен магнетизъм мъжки е жената.
Нежна и красива, по-силна от пружина,
може да надвие сама жена мнозина.
Извори на свежест, радост и наслада
всички са жените – и зрялата, и млада.
Поглед палав, ангелско лице
с ехо райско в мъжкото сърце.
За всяка страст жената е начало,
с възбуда – задоволство е тя като махало.
Всичко е във нея силно еротично,
с ролята й женска е това логично.
(и така – с любов до безкрайност :))
Аз истински милея
да има смисъл да живея.
Ако трябва да вирея,
това не го умея,
щом животът ми додея,
на смъртта ще се присмея.
Ще се радвам да успея
в тази трудна епопея.
Как пълен е животът с раждане и смърт,
как в полюсите двата вмества се светът,
началото със края сплитат се безкрай,
във плетеница сложна адът е до рай.