Играем със времето партия шах,

със белите фигури почнал съм пръв,

във партия дълга без шанс за успех,

ще бъда матиран, сега съм във „шах”.

Полезните ходове липсват почти,

на края остава последният ход.

Със фигури малко, без сили добри

от Времето губя във тази игра.

За малко съм имал победи и аз,

но Времето бързо постига реванш,

то може да чака, стратег е умел,

при мен преброен е и сетният час.

Ще имам ли някога партия шах

със фигури други, с царица и цар?

Тогава отново ще бъда играч

и Времето сили ще мери със мен.

От нищото, от бездната първична,

безкрайно пуста и безмълвна,

с появата на силата мистична

звукът божествено красив покълва.

От ангелите сякаш сътворена

звучи прекрасна музика неземна

и душата преизпълва озарена

с небесна радост драгоценна.

Нежност с дъх на розата прекрасна,

нежност сутрин грее със зората,

нежност стихва в идващата вечер,

нежност нощем дар е от луната,

нежност лъха в полет пеперуден.

Няма нежност в изстрел на ловеца,

няма нежност в ножа на месаря,

няма нежност в дивата тълпа,

няма нежност в нокти на орела,

няма нежност в буре с динамит.

С нежност гледат кротките сърнички,

с нежност галят влюбени ръце,

с нежност пърхат птичките чаровни,

с нежност свирят струни на цигулка,

с нежност литва малката калинка.

Нежност липсва някъде в света,

нежност крие цялата природа,

нежност с полъх вятърът изпраща,

нежност търсят множество души,

нежност трябва тях да утеши.

Лишен от любовта ти в тази мрачна вечност

светът за мене свърши.

Тъй силна болка сърцето ми разби,

душата ми разкъса,

живота ми прекърши.

Изгуби смисълът си всичко,

що бе радостно за мен –

и мирис в цветната градина,

и изгрев над море лазурно,

и залез зад планински връх,

и птича песен в ясен ден.

Като странник в безводна пустиня,

като просяк с любовна милостиня

от хиляди сърца сърцето ти поисках,

безумно безнадеждно ответа ти повиках.

Безутешно пленено сърцето ми кърви

и за обич е свързано с хиляди върви,

като капка мастило на листове бели

ненаписани стихове с обич умрели.