Ако бях

Животът ми да беше слънчев лъч –

в душите ви с любов ще светя аз.

Да беше бързокрила птица той –

над земните несгоди бих летял.

Реката пълноводна аз да бях

пречистената свежест бих ви дал.

Ветрецът над морето сам да бях

сърцето ви със нежност пълнил бих.

Планинската гора дори да бях

със мъдрост философска бих дарил.

А пясъчен часовник аз да бях

търпение спокойно бих ви дал.

Афоризми

Историята на човечеството е история на злото, на егоизма и на омразата.

+++

Нормално е да не се вярва на повечето политически партии,

лошото е, че не може да се има доверие на повечето избиратели.

+++

Справедливостта  не трябва да е оправдание за жестокостта.

+++

Да не се лишаваме от настояще заради бъдещето, но и да не жертваме бъдещето заради настоящето.

+++

В живота е като в шаха – играеш с тези видове фигури и по тези правила, които са ти дадени, а не каквито на теб би ти се искало да бъдат.

+++

Човекът е лош ученик – за 2000 години не е успял да научи нито една от Десетте Божи заповеди и още прави обратното на тях.

+++

Той е в хармония със себе си – мрази всички.

Епиграма за позьорството

С куха поза, важен и надут

роля има нашият капут.

В чужда форма временно обут

влиза и излиза гордият капут.

Ролята изпълнил, мек и неизпружен,

вече е захвърлен, смачкан и ненужен.

Изводът е ясен – смешен е позьорът,

с пудрене безлико идва и позорът.

Да се слея с битието

Направи ме птица в небето,

направи ме риба в морето,

направи ме цвете в полето,

да съм навсякъде където

ще бъда слят със битието,

когато няма да ме има

след човешката ми зима,

която данъка си взима,

а надеждата е немислима.

За чувствата и за отсъствието им

Чувствата оживотворяват,

отсъствието им умъртвява,

чувстването е живот,

безчувствието е смърт.

Чувствата се раждат и узряват, плачат и се смеят,

всячески се проявяват, чудна сила притежават.

Безчувствието със безразличието студена мъртва пустош са,

те вълнуващ трепет с нежност не познават.

Сърцето без чувство – празен, безличен и безсмислен хладен съд.

Воденица без брашно, извор без вода,

градина без цветя е без сърцето с чувства всяка гръд.

Без чувства в живота светът е без цвят,

бъдещето е без утре, а пътят – без посока,

душата вкаменена – в бездната дълбока.

И както при суша, така и при дъжд

пустиня тя щом е, пустиня остава.

В утроба в душите се чувствата раждат

и също със чувства душите се хранят.

Покълне ли семенце живо в пръстта и чувство ефирно в сърцето,

те вечен живот във себе си имат – със свои семенца и

с трепети нежни – като дървета в гората и синевата в небето.