До края на Земята
стигнал уморен
се вглеждам в падината,
зинала пред мен.

Там виждам подредени
изминалите дни
от мене изживени
и пълни с младини.

На пътя идва краят
от всеки извървян,
но хората не знаят,
че това е само блян.

След пътя почва друг,
предопределен от тук – 
като диря, очертана с плуг,
но продължаваща без звук.

Бъди до мен, ти ангел мой,

когато сам съм и самотен.

Поне, моля те, до мен постой,

ти двойник си ми доживотен.

Дано любимец аз да стана твой,

което ще заслужа с труд охотен.

Желая да постигна аз покой,

животът ми е твърде смутен.

Чрез мен успех ще имаш свой,

съдбовно, зная, с теб съм вплетен.

Капчици роса

блещукат като перли

върху розов цвят.

+++

Дебне лисица,

плячката се ослушва,

борба за живот.

+++

Пчелите жужат,

цветовете опрашват,

събират нектар.

+++

Орелът лети,

сянката му подплашва

заек в тревата.

+++

Изгрев над върха –

слънчевата корона

на планината.

+++

Чудна картина –

отразена в морето

изгрява луна.

+++

Птиците летят,

кончетата препускат,

рибите плуват.

Всяко нещо има си цена,
цена висока или ниска,
но най-високата цена
е душата някой да ти иска.

Изгарящи желания и страсти
понякога докрая ни обхващат,
тогава най-страшните са власти,
които със душата се заплащат.

Живота си дотук събран във тоя малък стих

разказвам лаконично със замислен шепот тих:

детство, младост, брак, деца и служба, старост до сега,

срещнал всичко: и приятелство, вражда, и радост, и тъга,

миналото си осмислям, бъдещето си очаквам,

от тежестите на съдбата си не се оплаквам.

Зная, че каквото ми се случва, смисъл скрит си има,

всеки своя дан си дава и дължимото си взима.

Каквото съм могъл, добросъвестно направих,

доброто съм запомнил, а лошото забравих.

Човек не знае на печалбите и загубите същността,

защото тук илюзия маскира на нещата стойността.