Във въздух прозрачен със леки крила високо се рея със птичи ята, а долу под мене във бяла скала вълните с упорство дълбаят врата. Далече се нося, на юг вероятно, и земната тежест изчезва докрай, привлича ме нещо съвсем непонятно със сила небесна, наречена Рай.
Светлина и мрак
Ореолът свети на свещта, разтваря мрака на нощта, тук срещнали се двете сили и добрите злите победили. И пламъчето малко във нощта говори на доброто със мощта, и звездата в небесата, и свещта във тъмнината за нас еднаква са проява на една Божествена поява.
Океанът и Луната
Океанското сърце пулсира и с вълни брега залива, а Луната плува и не спира светлина да лее мълчалива. Със прегръдка хладна Океанът към Луната вечно се стреми, но не може много великанът – с любовта е гравитацията реми.
Залез в морето
Залезът умира с последния отблясък, въздухът вибрира с гларусния крясък, приливният тласък пясъка поглъща, блъснал се в скалата вятърът се връща. Дискът на луната призрачно изплува, младият делфин пред лодката палува, бряг отдалечен изчезва в тъмнината, властваща безкрай остава тишината.
Мъничко ухажване
Понеже съм с изострен слух в градината със розите дочух един омаен и издаен звук как някой някого ухажва тук. Калинки малки аз съзрях и тъй разчувстван силно бях, че с тези мънички сърца любовен танц играят със крилца.