Изгарящата твоя любов
 душата ми превърна в пепелище,
 не бях за пламъците ти готов,
 потърсили в сърцето ми огнище.
  
 Отново аз ще мога ли не знам
 на мястото на огъня изтлял
 да стана пак любовен храм,
 във който с тебе да изгарям цял. 

Човекът е изгрев и залез,

и връх осветен, и бездна от мрак,

и слънце горещо, и мраз вледеняващ,

и поле плодородно, и пустиня безводна,

безпомощна жертва и хищник жесток.

Той Бог е и Дявол.

И всичкото зло, и всяко добро извират във него  –

вселена е той във точица малка една.

И тази вселена

арена в човека избра

за вечната своя борба.

Когато няма еволюция, на помощ идва революция.

+++

Вярната самооценка и правилните цели са най-прекият път към общочовешкия

напредък.

+++

Не е нужно да си злоумишлен. Достатъчно е да си тъп.

+++

За човек е по-важна тихата истина в душата отколкото шумните заблуди отвън.

+++

Тъпият е щастлив наготово, умният трябва да се постарае.

+++

Единственият успех на някои хора е да провалят успеха на другите.

+++

Пред истинското достойнство и високомерието свежда глава.

Не обичам прекалените неща,
а дъжд от седмица нагоре?
Не зная кой го завеща,
но явно някой е отгоре.
 
Съсипа къщи, ниви и гори,
отнесе пътища, превърна ги в окоп,
не виждам аз причините добри
за този страшен истински потоп.
 
Дали смисъл има тука скрит
за всеки бедничък стопанин,
защо за лошото магнит
явява се той някак странен?
 
Ако всичко няма смисъл,
защо е туй страдание?
Защо ли някой е предписал
във мъката да няма упование?
 
Когато някой нещо сбърка,
е длъжен той да се поправи,
но всеки без вина ще се побърка,
защото извода не може да направи.

Сънувах мах на ангелско крило
и ангел бял в лъчиста светлина,
сякаш е това наистина било,
съхранено в паметта ми на съня.
 
Когато се събудих сутринта,
видях да свети в полумрака
до полуотворената ми врата
сребърно перо забравено да чака.