Живота си дотук събран във тоя малък стих

разказвам лаконично със замислен шепот тих:

детство, младост, брак, деца и служба, старост до сега,

срещнал всичко: и приятелство, вражда, и радост, и тъга,

миналото си осмислям, бъдещето си очаквам,

от тежестите на съдбата си не се оплаквам.

Зная, че каквото ми се случва, смисъл скрит си има,

всеки своя дан си дава и дължимото си взима.

Каквото съм могъл, добросъвестно направих,

доброто съм запомнил, а лошото забравих.

Човек не знае на печалбите и загубите същността,

защото тук илюзия маскира на нещата стойността.

Кой създаде светлината

и цветовете на дъгата,

въздуха, водата,

скалите и Земята?

А животните, цветята,

съзнанието, душата?

Как формира се съдбата

на мъжа и на жената?

Очевидно е и ясно

за мисленето свястно,

че е крайно невъзможно

всяко нещо толкоз сложно

без чужда помощ да възникне,

на празно място да поникне.

Само план, идея и съзнание

пораждат всякакво създание,

само висше нечие старание

довело е до наш’то мироздание.  

Държава омразна с управници зли!

Избиратели прости, къде сте били?

+++

Отвътре празен,

външно украсен,

от знания предпазен

и смъртно ужасен

да не бъде мразен

като някой извисен,

той е съобразен,

от чалгата спасен.

+++

Друг началник няма

с некомпетентност по-голяма.

На гърба на колектива

изпъква личността му сива.

На всичко друго за капак

той оказа се простак.

+++

А всички политици –

със цици и без цици,

бездарни и лаици

опасни са циници.

+++

Повърхностна и празна,

отровна и заразна,

с природа паразитна

сърцето ми отритна,

портфейла ми прегърна

и разума ми върна.

+++

Недостойна личност

на достойна длъжност –

вечна нелогичност

при липсата на съвест.

+++

Не взех я на купон,

направи ми фасон,

после взех я там,

тя направи ме за срам.

Когато поумнея,

пак ще съм без нея.

Светът е пустиня, не си ли до мен,

и райска градина във час споделен.

За една любов душите ни са слети,

за две планети Слънцето ще свети.

В обществото студено със чувствата мъртви

лицата са с маски, сърцата – в окови,

душите притворни със погледи мътни

да влеят отрови са вечно готови.

1.02.2017 год.