Като странник в безводна пустиня,

като просяк с любовна милостиня

от хиляди сърца сърцето ти поисках,

безумно безнадеждно ответа ти повиках.


Безутешно пленено сърцето ми кърви

и за обич е свързано с хиляди върви,

като капка мастило на листове бели

ненаписани стихове с обич умрели.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s