Животът е жизнен, по форма различен,

смъртта е безсмъртна, със знак специфичен.

Те с мъдрост преплитат се в цикли безбройни.

Съдбовният смисъл остава невидим,

проблясък светлинен в тъма непрогледна.

Верига безкрайна от смърт и живот

съдбата изгражда грижливо и умно.

И с радост в смъртта, и с мъка в живота

кармични причини звездите подреждат.

Посредник и помощник на живота е смъртта –

отнемайки живота със земния му край,

пренасяща го после в духовния му рай –

две роли извечни на цяло единно

с божествена сила и смисъл магичен.

Поникнал от духа животът процъфтява,

притаена зад живота смъртта е вездесъща.

Родил се някога – животът не умира,

а после за другарка родила се смъртта.

Един без друг те никога не могат –

смъртта живее за живота,

животът обновява се в смъртта.