Притихнал заливът очаква

да грейне новата луна,

със нея приливът покачва

водите му с една вълна.



А вятърът с крилата леки,

пренасящ капчици роса,

подкарва чакашите лодки,

на чайките заслушани в гласа.




И ето хоризонтът приближава,

облян от лунна светлина,

брегът се ясно очертава –

моряшки дом от вечни времена.




Ще дойде утрото доволно

след улова на морски дарове,

ще бъде времето свободно

за радост в много домове.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s