На небето във душата облаци се трупат,

на отминалата радост слънцето се скрива,

с ветровете непознати чувствата заспиват,

за предчувствията тъжни времето настъпва.


Плодовете на сърцето – кълнове любовни

ще очакват със надежда мъничко взаимност.

Но съдбата е незнайна с мигове върховни

и капризно те дарява с щедрост и с немилост.




Световете на човека, властващи във него,

с върховете си високи, с бездните дълбоки

за пътуване безкрайно дадени са нявга

и с духовната вселена свързват го навеки.




От палитрата на всички зарове съдбовни

изнамира ни един по някакви закони,

радостта или тъгата знаци са мисловни,

за посоките в живота верните жалони.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s