Каква съдба е тази,

всеки всекиго да мрази,

а всеки пуяк празнодумен

да има себе си за умен.

Така е в милото ни племе

с характер – дявол да го вземе.

+++

Ти не стъпвай в стъпки чужди,

в своята пътека си върви –

не че някой те осъжда,

но личен почерк не губи.

+++

За какво ли не човекът драпа,

но за крайна цел остава трапа.

+++

На закона един служител

станал негов нарушител –

дори престъпникът е драг

пред отвратителния този враг!

+++

Когато си умрял – просяк или цар,

парите за душите ненужен са товар.

+++

За физическото всекидневие закотвен,

без мисъл по-нагоре,

да спори важно е приготвен

със упорство на магаре.

+++

Човек се ражда и умира сам,

пристига тук и отива там.

+++

Един ден човекът заблуден

с очевидно много сбъркан ген

решил да бъде ни началник,

макар че пълен е нещастник.

+++

След множество горчиви чаши,

изпити през живота,

той от нищо се не плаши,

дори и от кивота.

+++

Мащаб провинциален,

провинциален дух и форма –

въпрос екзистенциален –

сега съвременна са норма.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s