Лежах с отворени очи

и се взирах в тъмнината,

за да видя първите лъчи,

когато дойде светлината.


Светлина, ела, не ме мъчи,

не понасям вече самотата,

по отворените ми очи личи

горчивината ми в душата.        

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s