В шепота на сенките, родени от свещта,

някак неусетно заслушах се в нощта.

Те ми довериха със слабия си глас

колко е самотен всеки нощен час.



Бавно избледняват сенките в нощта,

свети слабо пламъчето на свещта,

слънчевият изгрев леко приближава,

в стаята ми тихо вече просветлява.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s