Царството велико на човешката душа

с място специално разполага на света,

то царство е незримо, но истинско и живо,

населено с различни странни същества.

Царят-Разум в двореца си поканил

своите придворни качества човешки

добре да опознае всяко поотделно.

От своите имения придворните поели

за чест и с радост поканата приели

да идат и гостуват във двореца царски

почетени любезно с жеста господарски.

Нежността и скромността по пътя си вървели,

когато грубостта и глупостта ги спрели:

– Направете път, отдръпнете се встрани,

този път направен е за нас,

тук няма място за слабаци като вас.

С разтеглени устни в усмивки притворни

след тях вървели подлостта и низостта.

А с поглед прям пристъпва честността,

следвана от наивността и срамежливостта,

от мечтателността и чувствителността.

Пристигнали придворните в указания час

на царския дворец във залата централна,

изцяло потопена в ярка светлина.

На трапезата богата на човешкия характер

някои седнали напред, а други – по-назад,

едни със скромни, други – в скъпи дрешки.

Пръв начело седнал егоизмът,

до него – амбицията и гордостта,

а после – злобата и завистта,

двуличността и прикритостта,

бъбривостта и лекомислието,

в съседство – леността и алчността

с ласкателството и покварата.

Смелостта и решителността настанили се спокойно,

нетърпението и суетността се бутали напред.

Страхът с коварството компания дели,

верността и алтруизмът заедно били

с признателността и състраданието,

с благородството и справедливостта.

Следват честността и толерантността,

интелигентността и деликатността

и лъчезарността и искреността.

А до тях с волния им смях сърдечен

привлечени били остроумието и веселостта.

Приседнали накрая скромността и нежността,

заедно с дискретността и тактичността,

изтласкани с лакти от жестокостта и грубостта,

подтиквани потайно от подлостта и глупостта,

наблюдавани с доволство от присмехулството и бездушието.

А прави, ненамерили си свое място,

встрани стояли колебливостта и безволието,

небрежността и неувереността.

Лъстивото ласкателство на Царя се подмазва,

но Царят-Вседържител не го и забелязва.

Ласкателно не се подвежда царят,

от трона си висок той всички наблюдава,

със поглед строг ги точно преценява,

а после бързо ги поставя под контрол.

Станал Царят-Повелител, всички вдигнал,

бързо той местата им сменил.

Достойнството и честността до себе си поканил,

заедно с благородството и справедливостта,

деликатността и интелигентността,

състраданието и признателността,

а някои като грубостта и глупостта,

завистта и подлостта направо ги изгонил.

Оттогава всички качества добри

на грубостта с подобните обръщат гръб.

Решил е Царят тъй и заповядал:

– Ще има ред във цялото ми царство

и волята ми всеки ще изпълни!

Подвеждащи измами и заблуди забранявам,

а честната деятелност открито поощрявам. 

Прогонени да бъдат лошите придворни!

С добрите нека дворът да е пълен!

Без център и без силната ми власт не може

посоката единна туй множество да следва –

полезното и ценно ще бъде насърчено,

а вредното и грозно – в красиво променено.