На жена ми


Дори години сто да станем
ти все ще бъдеш моето момиче,
в житейската ни зима тъй ще си останем –
мъжествен минзухар до милото кокиче.

Че времето безсилно е над влюбени сърца,
те с чувства двете слети са в едно,
а бръчиците нови по нашите лица
на вечната любов са нежно тържество.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s