От мен светът е отделен.

Преди тъй близо бе, сега е тъй отдалечен.

Угасват бавно светлините,

които грееха до мен,

незрими стават висините,

които търсех ден след ден.

Дали ще има отредено

за мене място осветено,

където тихо приютен

от нищо земно несмутен

се сливам плавно с вечността,

познал след скръб и радостта.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s