От мен светът е отделен.
Преди тъй близо бе, сега е тъй отдалечен.
Угасват бавно светлините,
които грееха до мен,
незрими стават висините,
които търсех ден след ден.
Дали ще има отредено
за мене място осветено,
където тихо приютен
от нищо земно несмутен
се сливам плавно с вечността,
познал след скръб и радостта.
Поетична хармония 