До края на Земята стигнал уморен се вглеждам в падината, зинала пред мен. Там виждам подредени изминалите дни от мене изживени и пълни с младини. На пътя идва краят от всеки извървян, но хората не знаят, че това е само блян. След пътя почва друг, предопределен от тук – като диря, очертана с плуг, но продължаваща без звук.
