До края на Земята
стигнал уморен
се вглеждам в падината,
зинала пред мен.

Там виждам подредени
изминалите дни
от мене изживени
и пълни с младини.

На пътя идва краят
от всеки извървян,
но хората не знаят,
че това е само блян.

След пътя почва друг,
предопределен от тук – 
като диря, очертана с плуг,
но продължаваща без звук.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. ( Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s