Живота си дотук събран във тоя малък стих

разказвам лаконично със замислен шепот тих:

детство, младост, брак, деца и служба, старост до сега,

срещнал всичко: и приятелство, вражда, и радост, и тъга,

миналото си осмислям, бъдещето си очаквам,

от тежестите на съдбата си не се оплаквам.

Зная, че каквото ми се случва, смисъл скрит си има,

всеки своя дан си дава и дължимото си взима.

Каквото съм могъл, добросъвестно направих,

доброто съм запомнил, а лошото забравих.

Човек не знае на печалбите и загубите същността,

защото тук илюзия маскира на нещата стойността.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s