Бичуват вълните скалата без жал – 
 самичка в морето, почти до брега,
 закрила за нея отникъде няма – 
 с характер и смелост на истински воин
 вкопана в земята посреща атаки
 на бури жестоки, свирепи стихии,
 стоварват се мълнии със огън и гръм
 и вятър разрязващ с градушка от лед,
 нападат я с удар след удар отвред,
 с неистова мощ я блъскат безспир.
 Скалата стои несломена до днес – 
 калена във битки отломка гранит.
 Сълзите й денем слънцето трие,
 луната я нощем с милувки дарява.
 Съдбата й горка ме тъй умилява,
 но тъй е решила и тъй повелява. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s