Във мен те борят се за мен,
 те действат все в подмолие,
 усещам как на тях във плен
 изпадам пак в безволие.
  
 В душата бродят ми безспир
 на слабост дебнейки мига,
 те силно вино са в потир,
 вълни са, удрящи брега.
  
 Подред надмогват се с успех,
 а плячка винаги съм аз,
 арбитър как да съм на тях,
 в борбата как да имам глас?
  
 Ума ми щом владеят в сън
 арена само ще съм аз,
 оръдие в света навън
 ще бъда утре както днес.
  
 Как искам тях да различавам,
 импулса дяволски да спирам
 и ясен знак да получавам,
 гласа във мене да разбирам.
  
 Сърцето ми – приятел верен
 разчита шепота в душата,
 сигнала чуя ли му ранен,
 спасен съм бързо от бедата.
  
 Да бъде нека моят ангел
 във мен водител пълновластен,
 да стане огнен мой будител
 и разум да ми вдъхва честен.
  
 Така че вече осъзнавам –
 борбата в мене продължава.
 На ангела ще се надявам
 той дявола да побеждава. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s