Океанското сърце пулсира
 и с вълни брега залива,
 а Луната плува и не спира
 светлина да лее мълчалива.
  
 Със прегръдка хладна Океанът
 към Луната вечно се стреми,
 но не може много великанът –
 с любовта е гравитацията реми.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s