Залезът умира с последния отблясък,
 въздухът вибрира с гларусния крясък,
 приливният тласък пясъка поглъща,
 блъснал се в скалата вятърът се връща.
  
 Дискът на луната призрачно изплува,
 младият делфин пред лодката палува,
 бряг отдалечен изчезва в тъмнината,
 властваща безкрай остава тишината. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s