С кристален въздух в планината, далеч разнасящ ведрина, посреща утрото зората в почти неземна тишина. В гори зелени и вълнисти, застлали всеки връх, бълбукат изворите чисти, потънали във нежен мъх. Поляни с тучната трева, със пъстри билки и цветя, арена стават за игра, когато славеят запя. Животни всякакви са там – познати приказни герои, те скачат, гонят се със плам, незнайно колко са на брой. Изплува бавно луната, изчезват всички в шубрака, потъва в сън планината в покоите тихи на мрака.