С кристален въздух в планината,
 далеч разнасящ ведрина,
 посреща утрото зората
 в почти неземна тишина.
  
 В гори зелени и вълнисти,
 застлали всеки връх,
 бълбукат изворите чисти,
 потънали във нежен мъх.
  
 Поляни с тучната трева,
 със пъстри билки и цветя,
 арена стават за игра,
 когато славеят запя.
  
 Животни всякакви са там –
 познати приказни герои,
 те скачат, гонят се със плам,
 незнайно колко са на брой.
  
 Изплува бавно луната,
 изчезват всички в шубрака,
 потъва в сън планината
 в покоите тихи на мрака.