С кристален въздух в планината,
 далеч разнасящ ведрина,
 посреща утрото зората
 в почти неземна тишина.
  
 В гори зелени и вълнисти,
 застлали всеки връх,
 бълбукат изворите чисти,
 потънали във нежен мъх.
  
 Поляни с тучната трева,
 със пъстри билки и цветя,
 арена стават за игра,
 когато славеят запя.
  
 Животни всякакви са там –
 познати приказни герои,
 те скачат, гонят се със плам,
 незнайно колко са на брой.
  
 Изплува бавно луната,
 изчезват всички в шубрака,
 потъва в сън планината
 в покоите тихи на мрака. 

			

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s