Шепата пясък горещ,
 гребнат от плажа златист,
 сякаш е пламък на свещ,
 греещ във спомена чист.
  
 В синьото нежно море
 двамата бяхме сами,
 няма ли то да съзре
 как стъпките наши отми?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s