Когато е в радост душата,
 ликува, сияе, искри,
 долавя се в нея тъгата,
 с която са двете сестри.
  
 Тъгата в душата е ехо
 на чистата стопляща радост,
 звучи в дълбините й тихо
 в богатата чувствена цялост.
  
 Блести светлината далеко,
 владее просторите неми,
 но ето че сянката леко
 прошепва й тъмни поеми.
  
 Преплитат се чувствата сложно,
 държат се ръка за ръка,
 и туй не е невъзможно – 
 да идват неволни така. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s