Мисля, че е време,
за края ми не дреме,
по своему живял съм,
като всичките умрял съм.
Какво ли ще получа
оттатък ще науча,
обичал съм и мразил –
човешкото съм спазил.
На сцената кармична
с развръзката логична
съдбата справедлива
на всеки се открива,
на мястото му всеки
поставят го навеки.
Поетична хармония 