Без топлия трепет на чувство любовно
душата втърдява се в камък студен.
Да бъдеш ли влюбен въпрос е съдбовен
тъй както съдба е да бъдеш роден. 

Да чувстваш е зов със космическо ехо,
отекващо силно и в двете души,
мечтана взаимност донася утеха,
когато сърце със сърце се теши. 

И както във мидата раснал е бисер,
така във сърцето е цъфнала обич,
там има богатство за цяла вселена,
защото с любов е и тя сътворена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s