Смъртта – персона изначална,
на вечността – алтернатива,
на мрака – красива орхидея.
Няма зло в смъртта глобална –
на живота тя е негатива
и финал на всяка одисея. 

Във висш порядък гениална,
когато е съдбата ни горчива,
тя често е добрата фея.
Смъртта е лична, персонална
и за нас е често милостива –
понякога животът е злодея. 

Смъртта не е фатална,
тя просто ни приспива,
за нея животът е трофея.
Понякога е тя брутална,
но може да е отзивчива
в края на живота-епопея. 

Когато тя е моментална
и развръзка справедлива,
е на всяка болест панацея.
Отнася ни многострадална,
дори понякога красива
в черно-бялата ливрея. 

Смъртта е неутрална,
твърде често търпелива
и дори изчаква юбилея.
Когато тя е актуална
и за нас е услужлива,
тогава висша е идея. 

За смъртен стъпка радикална,
нерядко е дори щастлива –
и за патриция, и за плебея.
С появата си ритуална
смъртта не ни убива,
а изпълнява алинея. 

Тя  е сцената прощална –
сакрална, тиха, мълчалива
и за сетното пътуване е кея.
Личната си смърт евентуална
без ненужна сляпа съпротива
да приема и аз дано успея.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s