Като лъч пробягал през живота
премина любовта ти в мен
и заглъхна ехото последно
от далечния забравен ден.
И така в душата обедняла
нахлува тъмна пустота,
жаравата – сега изтляла –
е спомен блед за любовта.
Пресъхваща река от чувства
към устие с безвремие тече,
в океана на забравата се влива
и тъкан от безлюбие тъче.
