Като лъч пробягал през живота
премина любовта ти в мен
и заглъхна ехото последно
от далечния забравен ден. 

И така в душата обедняла
нахлува тъмна пустота,
жаравата – сега изтляла –
е спомен блед за любовта. 

Пресъхваща река от чувства
към устие с безвремие тече,
в океана на забравата се влива
и тъкан от безлюбие тъче.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s