Прозрачна теменужена мъгла
се стеле над планинските била
и призрачна омайна тишина
цари над всяка долина.
Стоейки там сам и замислен
въпрос ме вълнува единствен –
светът как ли бил е създаден
от разум велик, непонятен.
Прошепва ми тайната плахо
гората с листата си тихо:
създадена тъй е Земята –
от духове там – от Звездата.
Земята е дар за човека
да расне на нея полека,
да стане отново духовен,
подобен на Бога върховен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s