За да си имаме нова играчка,
да си направим със синонима закачка.
В изкуството вечно с духовна реалност
оглежда се цялата наша действителност.
В галерия стара цари красота,
там всяка картина е първа по хубост.
Потъват платната в сумрачен покой,
стотици години почиващи в мир.
Във ъгъл безмълвен стаен е живот,
зад него прозира едно битие.
От всички години, превърнати в спомен,
изплуват моменти във твоята памет,
когато си още възторжен младеж
и силно вълнуващ се юноша,
моменти щастливи, изпълнени с обич,
които ти шепнат за вечна любов.
Сърцето ти с огън от чувства гори,
душата ти цяла с блаженство пламти.
А имал си също моменти на студ,
когато сърцето ти тънело в мраз.
При този естествен човешки растеж
постигаш ти следващ житейски подем.
Но всичко в живота тъй преминава
и сякаш бързо на скорост изтича.
Живееш вече без дълг в свобода
и с радост за всяка получена волност.
Обичаш да гледаш зелени дъбрави,
планински била, покрити с гори,
когато зората сутрин блести,
когато и залезът вечер сияе.
Човешкото щастие за тебе е блян,
за него и другите имат мечта.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s