Не ще ти бъда съдник аз
и никого не ще да съдя.
Добре, послушай своя глас,
върви си ти по пътя.

Съдбовно беше ти със мен
и твоят път със моя слят.
Животът – с радост озарен
и неведнъж от мен възпят.

Съдба ли друга ти видя,
която свърза те със друг?
Сърцето ти към мен умря
и само телесно си тук.

Дали ще съжалиш не знам
за щедрата любов към теб,
аз явно ще остана сам,
а ти със друг ще си в дует.