Твоят лик и любовта ти
прогонват мрака от душата ми,
пустинята превръщат  във градина
и въздухът ухае на цветя,
а изгревът и залезът с надежда
обагрят моето сърце. 

Красива птича песен
в кристалния простор звучи
и няма никога тъгата
да има власт над мен. 

Когато дойде самотата
във старост някой ден,
ще пазя нежно топлината
от спомена за любовта ти.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s