Когато съм в усамотение,
Те моля, Боже, със смирение,
дари ми само вдъхновение –
за мен богатство без сравнение.
Да пиша искам не за мен,
дори и не за вчерашния ден,
да пиша за добрите хора,
към тях ми е отправен взора,
защото те живота правят лек,
за всичките несгоди ще са лек.
За бъдещето – даже и след век
надежда няма без добър човек.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s