Силно е словото, което прави невидимото видимо.

+++

Какво направил си за себе си е въпрос първично-личен, жизнено-естествен, банален, самопонятен, от него светът изобщо не се интересува. Важният, характеризиращият, от общо еволюционно значение въпрос е какво направил си за другите.

+++

Той не се страхува, че с безчинствата си ще натовари с грях душата си, защото няма душа. Затова при сблъсъка си с по-финото, по-развитото, по-деликатното и нежното той е непобедим.

+++

Истинският дом на човека е неговото тяло. Твоят дом какво е за теб – убежище, в което да се приютиш, или капан, от който да избягаш?

+++

Животът на всекиго от нас е празен съд, връчен при раждането ни, който запълваме с нашите мисли и дела така, както в кошница, дадена ни от пазача на една градина, поставяме избрани и набрани от нас плодове. Накрая съдържанието се измерва и оценява, включително с оглед значението му за другите хора.

+++

Топлината на всяко добро сърце намалява световния мраз. Нека и нашата чувствителна сърдечност да стопи мъничко от световния душевен лед.

+++

Да оставим на спокойствие миналото,
да се радваме на настоящето,
да се доверим на бъдещето.
Като последица от миналото
и като причина за бъдещето
настоящето е нашата истинска свобода.

+++

Доброто не винаги спасява, но затрогва.
Злото не винаги убива, но отблъсква.

+++

Когато пиша, целият свят се събира на върха на химикалката ми.

+++

Който се е заключил в тясната черупка на материалното, той не може да види, да осъзнае и да изпита великото щастие от необятните сияйни простори и прояви на духовното, което всъщност е истински човешкото.

+++

Човечният и етичният принцип изискват получилият много даром от природата да даде на получилия малко. Това носи радост на всички – и на далия, и на получилия, и на природата, и на еволюцията.