Дълбоко от небето синеоко
глас един повика ме високо,
молитвено заслушан вдигнах взор,
прекрасен образ в синия простор
сияеше над мен във синевата –
това Светата Дева бе самата.
Горещо молех се към небосвода син
на Божията майка и Божествения син
да бъдат милостиви в сферите духовни
към делата ми и формите мисловни,
защото в чувства и във помисли съм чист –
кълна се за това във синия простор лъчист.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s