Картина най-чудна видях,
затуй я за вас нарисувах,
яви се в съня ми,
но буден аз бях,
не сънувах.
Далече на север в студена страна живеел поет,
със остър писец той стихове пишел на твърдия лед.
Прекрасните строфи извайвал на свещи,
до него са музите бдели през дългите нощи.
Изгрее ли сутрин зората, блесвали ярко словата вълшебни,
притихвал светът очарован, загледан в творбите безценни.
Но стигне ли слънцето горе високо
с лъчите горещи то става жестоко –
ледът се стопява в студени сълзи,
изчезват поеми съвсем без следи.
Изгубва се всичко, разказано в стих,
лишен, обеднял е светът, скръбен и тих.
Ще чака пак поетът до следващата нощ подред,
та чувствените тайни свои да изпише с плам на лед.
Такъв е кръговратът на видимото и незримо,
пазител на съкровищата винаги ще има.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s