Ни стих, ни стон, ни звук
в тъй тих, тъй празен ден,
без дух, без тайнствен знак,
без дъх, на мрак във плен. 

Без теб, о музо моя,
без теб, ти светъл лъч,
далеч, лишен от зноя
на изказ чувствен аз съм веч.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s