От струни е душата изтъкана,
за всяко чувство струна има.
Когато звънне струната избрана,
душата става нежно озарима.

От радост и от мъка обладана,
от чувства е душата ни ранима,
за чувства няма никога забрана,
за тях е жаждата неутолима.

Когато е душата ни смълчана,
а вътре – тишина неизразима,
тогава тя се чувства изтерзана
и от пустотата гола, уязвима.

Да звънне струната незрима
с мелодия една мечтана,
с такава музика любима
зараства бързо всяка рана.