Изгрява зората с рубинен воал,
открива Земята след мрака отнесен,
прогонва тъгата и всяка печал,
искри синевата в покрова небесен. 

Издига се Слънцето бавно в простора,
зелените сенки порастват полека,
дъха си разнася смолата на бора,
прохлада донася водата в потока. 

Понесъл живота на своите плещи
денят си отива, сломен от умора,
очаква със радост той тихите нощи,
в чиито прегръдки намира отмора.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s