Мълния блесна, раздра небеса,
с изблик божествен разби тишина.
Ехо отскочи от връх-планина,
вятър размаха дъждовна коса. 

Буря връхлита гневно Балкана,
жъне дървета сякаш тръстика,
ридът трепери, глухо ги вика,
твърдо посреща бурна закана. 

Вече премина бурята страшна,
голи остави цели долини –
няма дървета, няма градини,
гледка злочеста, участ ужасна.