Бялата лодка се носи в морето,
чайки кресливи играят в небето,
бързият вятър издува платната,
сочейки пътя напред в синевата. 

В залеза кървав се взира морякът,
спуска се скоро над лодката мракът,
горе луната със свойта пътека
верен приятел е тук на човека. 

Морска сирена неземно красива
плавно опашка блестяща извива,
водната шир развълнувана леко
тайни сигнали изпраща далеко. 

Няма да бъде морякът самотен
близо в морето е той съпроводен –
чудно създание – риба-жената
него ще следва до край на земята.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s