При нас долита сатаната
на материята с крилата.

+++

Живи хора с мъртви души,
що да сторя – туй ме души.

+++

Хората са тъй различни,
уникални, специфични,
всеки с биография,
с начало, с епитафия,
след поезия и проза
и напудрената поза
нас ни чака края
някъде далеч от рая.

+++

Светлинен облак те донесе
току пред моята врата,
душата ми едва понесе
неземната ти красота.

+++

Къщата от детските години
времето превърна във руини,
дали това е белегът за мен,
на който ще приличам някой ден?

+++

Размах на черни дяволски крила
довява полъх нажежен на сяра
и във нас нахлува сила зла,
когато сме останали без вяра.

+++

В прекрасен слънчев ден,
в гора със покрив тъй зелен,
красив елен попаднал в плен –
сърна видял и бил блажен,
в сърцето точно поразен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s