Мълния любовна душата ми изгаря,
без мълниеотвод погубен съм докрай.
Ти, любима, си мой мълниеотвод,
мълниите посрещаш в моя небосвод.
Ти до мен когато се докосваш,
нежност чудна в душата ми вдъхваш.
Ти си в мен напрежението любовно,
ти за мен си спасението съдбовно,
рая отваряш с ласки за мен,
слети с теб от любов съм стопен.
Двамата с теб с любов сме една,
с любов една за всички времена.